Предстоят поредните избори в страната, които са поредната надежда на хората, че нещата най-накрая ще потръгнат в правилната посока или най-малкото, че политиците ще направят решителната крачка да заработят в името на народа, а не за личните си интереси, дивиденти и облаги. Ако трябва да погледнем реално на политическата конюнктура в България, господстващия елит е тотално изчерпан, идейно скопен и е наивно да се очаква някаква промяна на тяхната политическа визия за по-различно управленско схващане. Политическите програми добре звучащи и ако имаха смелостта на управляващите политици през последните години, щяха да направят държавата по привлекателна за живеене. Сегашните заявени платформи от всичките политически партии са омайни и карат човек да се замечтае, че страната му ще се доближи до нормалните държави и ще бъден лишен от удоволствието да ходи на гурбет. Това уравнение има едно неизвестно за да бъде решена тази политическа задача, а именно липсата на ресурс е жизнено необходимото за достигането на правилното решение. В страната има изключителен недостиг на ресурс – човешки, икономически, финансов и всяко едно обещание за по-добър живот е неизпълнимо и неприложимо. Постигането на задоволителен стандарт на живот е низ от правилни политики, който отдавна е скъсан и бутафорните дадени думи за по-високи пенсии и заплати е откровена лъжа и популизъм. Не може да има високи пенсии и заплати без работеща силна икономика, за да има силна икономика е нужно чуждестранни инвестиции, но кой сериозен инвеститор ще се нагърби с голям проект? Когато няма законови гаранции за своя бизнес, а правосъдната система е затънала в корупция и е пълна с гнили ябълки. Бизнесът го привлича сигурността, законовите улеснения, липсата на корумпирана бюрократщина, ефективна и бърза държавна администрация, но в България това не е гарантирано. Как ще инвестира сериозна компания при липсата на квалифицирана работна ръка? А дори и при недостиг на въобще работна сила? За професионалните кадри опираме до образователната подготовка, а в страна образованието е под всякаква критика възпроизвеждащо ненужни кадри, на които реализацията им е почти равна на нула. Българската икономика последните години се крепи основно на еврофондовете и теглените външни заеми, които по никакъв начин не са капиталовложения с положителен дългосрочен ефект. Сектори като енергетика, транспорт, здравеопазване са затънали в милиарди дългове и абсолютно нищо ефективно не се направи за тяхното заздравяване при условие, че именно енергетиката свали от власт едно правителство. Политическите послания от извънредните парламентарни избори от 2013г. на всички партии бяха, че са си взели поука от протестите и направиха твърда заявка за реформи. От тогава досега се изредиха две редовни правителства, на Орешарски и на „Борисов 2“ особено последното, което ставаше и лягаше 2 години само с думата реформа. Сегашния резултат от постоянното повтаряне на думата реформиране се стигна до отменена здравна политика на Москов от КС, запазено вредно статукво в правосъдната система, неефикасни промени в сектор сигурност, образование, енергетика т.е. напълно напразно изгубено време без осезаеми последици. Повратния момент, в който ако се беше наложило почтено и отговорно управление имаше шансове за подобрение беше 2009г., след управлението на тройната коалиция и началото на кабинета Борисов 1. Тогава все още съществуваше необходимия ресурс в страната за справяне със затъването й, но в днешните условия е непоправимо и всичко е обречено. За да вдигнеш доходите , трябва да върнеш младите хората от чужбина и да им създадеш благоприятна среда, в която да създадат и отглеждат семейство, а това с ниски заплати няма как да стане. Дори държавата да пожелае да създаде условия на младите семейства, за да направи стъпка към решение на демографския проблем с държавни помощи, тя при това си лошо икономическо състояние няма как да го реализира. Още по-лошото, е че в България вече няма благоприятна среда за развитие на интелект, хора които имат знания и капацитета са изтикани в периферията и никой не иска да ги забележи, те са различните, лошите, неприемливите при условие, че високия интелект е основния елемент за прогреса на едно общество. Лошия материал е очевиден във всеки един държавен сектор и най-страшното, е че той става все повече и измества малкото останали качествени кадри, които са там по-скоро по принуда, а не от привлекателността. Полицай раздаващ го наркодилър стреля по свои колеги, друг служител на реда пък излиза от личния си автомобил и пребива възрастен човек само заради едно подсвиркване, шеф на здравен фонд въртящ далавери с парите на болните деца, професор чудещ се как да преспи с поредната студентка, опраскването на магистрати и безкрайни други примери. Държава с институции, на които са поставени хора без морал, почтеност и капацитет. Това е в днешно време по-голямата част от кадрите, които олицетворяват порочното статукво. Но те са продукт на тези от високите етажи и споделят явно едни и същи ценности и принципи. Дъното от липсата на подходящ човек  с нужните качества е ударено, а това беше най-ярко изразено по време на изминалата скоро кандидат-президентската кампания, в която най-голямата политическа партия в страната ГЕРБ, изключително трудно се реши, кой да бъде техният кандидат и до последния момент нямаше ясното, коя трябва да е личността вдъхваща доверие. Щом се е стигнало до положение, в което политическата партия с най-голям обществен рейтинг се затруднява да посочи достоен човек, коментарите са излишни какво е качество на останалите кадри. Това е присъщо и за останалите политически сили на статуквото, в голямата си част без нужния интелектуален багаж и морални принципи. Ето защо в тази държава, трябва да си нашия човек и поредния връзкар, за когото е намерено място някъде на държавната хранилка, за да си доволен от живота си тука и да си поредния продукт на тази същата безморална школа от некадърници. Аз не съм нито песимист, нито оптимист за развитието на държавата, просто имам реален поглед върху събитията и бъдещето няма как да бъде по-светло, страната е затънала много дълбоко, а изкарването ѝ от този батак е почти невъзможно.

    Що се отнася до високите изискванията, които отправяте към партия ДОСТ, за покачване на жизнения стандарт на населението, за активна политика за връщане на младите, това са комплексни мерки, които са непосилни и неизпълними самостоятелно от нея. Дори и хипотетично да предложим, че партията участва в бъдещо управление на държавата, тя ще бъде малкия партньор, който изключително трудно ще прокарва своите политики. Големи очаквания е възможно да има към партията, ако министър-председателя в бъдеще време се казва Лютви Местан, но с оглед настроенията на по-голямата част на населението в България, което не мисли с разума си, а с емоциите това е сюрреалистично. Реалното, което може да се изисква от ДОСТ е да върне самочувствието на турското малцинство, което последните години беше смазано, да издигне имиджа на малцинствата в такава степен, че да бъдат равнопоставени и зачитани еднакво, да създаде среда в която реално да се осигурят условия за съхранение на културата, традициите, обичаите на различните.


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код