След коментара на КФС, разбира се, провокиран и от останалите събеседници, които изразиха своите мнения в статията „Позиция по случай Международния ден на майчиния език – 21 февруари“, в рубрика „АКТУАЛНО“, поех ангажимента да публикувам тази моя „Гражданска позиция“ в отговор на коментарите и мненията.

     Първо, нека да Ви се представя с няколко изречения. Казвам се Танер Алимолла, роден на 19.10.1992г., в град Пловдив. Завърших средно си образование в Асеновград, бакалавърската степен в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Макроикономика“ и съм във финалната права на моята магистърска степен в Университета за национално и световно стопанство, специалност „Счетоводство и контрол“. Ако някой си мисли – как точно ТАНЕР е попаднал в листата на ДОСТ за народни представители, нека отбележа, че нямам никакви роднински връзки с лицата от ръководството на партията, но се познаваме лично, както се познават стотици хора с тях. Семейството ми е, ако би било правилно да ги определя, от т.нар. „работническа“ класа – т.е баща ми е гурбетчия, а майка ми шивачка, разбира се, това ми дава повод да се гордея с тях. Предполагам всеки би се съгласил с тезата, че няма по- хубаво нещо от това, човек да си изкара прехраната с честен труд.

     Второ, „бил съм агент на ДПС в ДОСТ“, както някои лица пишат коментари под формата на различни имена по мой адрес. ДА, бях част от ДПС и не го крия. Бях в листите на ДПС за народни представители (20 място) и то с логиката да „издуват“ листата + да кажем на младите, че имат представител в листата, за да бъдат мотивирани за работа. Бях кандидат за общински съветник на местните избори през октомври 2015 г. (10 място), но с преференции (68 без да съм съветвал някого да гласува преференциално) бях минал на 5-то място, като ДПС имаше 7 места в Общинския съвет на Асеноврад, т.е. бях избран общински съветник. След недоразумения и скандали напуснах както Общинския съвет, така и партията. Преди да напусна партията ми предложиха да стана общински председател на младежката организация в Асеновград, но въпреки това напуснах партията. Напуснах я не поради това, че не съм общински съветник, а заради некоректното отношение, както спрямо нас – кандидатите за общински съветници, така и спрямо избирателите. Мога смело да твърдя, че властта не е самоцел за мен.

    Трето, след близо 2 месеца, след като напуснах се случиха тези събития от декември 2015 – отстраняването на г-н Местан (на когото съм поддръжник от 2013г). До този момент се виждахме със старите съпартийци, но уж верните „приятели“. И така, дойде моментът, в който той обяви, че ще учреди нова партия. След като направи това обявление аз също обявих, че ще помогна на новата партия – ДОСТ с всичко по силите ми. Това беше моментът, в който се изправих пред „машината“. Тези хора, които до 2 месеца преди случките ми бяха приятели, започнаха клюките и оплюванията може би заради завист. Спряха поздравяванията, спряха да ми говорят и защо, защото им казах, че подкрепям новата формация. Както и да е, не беше болка за умиране и дойде месец февруари. Лично писах на г-н Хафъзов, че бих помогнал при учредяването на партия – ДОСТ, както и стана – той, заедно с г-н Местан и всички лица от ръководството , приеха моята помощ. Докато набирах делегати за Учредителната конференция, същите тези лица започнаха да заплашват делегатите, които бяха се съгласили да дойдат на 10.04.2016 г, в гр. София – НДК, за учредителната конференция. Но въпреки тях, всичко това се случи.

    И четвърто, което може да го формулирам и като отговор, и като заключение на моята позиция, въпроса на КФС – ако някой ден стана народен представител. Както вече казах – властта не е самоцел за мен. Моята цел е да помогна с каквото мога - било то физически, било то информативно, било то подaвайки информация за проблема на най- висшите в партията, да помогна на колкото се може повече хора, защото те го заслужават. Всички, които са живели в периода на комунизма и са преживели т.нар. „Възродителен процес“ (тъй като не съм бил роден все още) заслужават не само почит, но и огромна помощ. Да отговоря и на въпроса, конкретно и ясно. АКО някой ден бъда народен представител, ще работя за каузата на партия – ДОСТ, а именно: по- добър живот не само на ТУРЦИТЕ, които живеем на територията на страната, но и на всеки български гражданин. Как би станало това? Отговорът е отново в програмата и каузата на партия – ДОСТ, чрез различни проекти за земеделие и животновъдство, също и привличане на чуждестранни инвестиции, било то от Турция или Европа. Всички много добре знаем ситуацията, в която се намира Р. България. Проблемите са много, но бих искал да изброя като основни – безработица, ниски доходи, демографски срив, разбира се - не се заключава само с тези. Освен това, АКО някой ден бъда народен представител, въпреки че нямам юридическо образование, бих предложил изменения в кодекси и закони. Например, една моя позната я уволниха от работа, защото е забременяла. Мисля, че това е доста „глупава“ постъпка, което може да се избегне чрез допълнение или изменение на Кодекса на труда, след консултации и юристи. Нека да отбележа, че дори и да стана министър- председател на Р. България (което за момента е невъзможно), не бих спрял да се виждам с народа, защото човек не бива да забравя от къде е тръгнал. И нека да завърша с една китайска поговорка (по моя информация): „Попътен вятър могат да докачат само онези, които знаят накъде отиват“.

П.С. Благодаря на всички за отделените минути от ценното Ви време! Сигурен съм, че тези думи ще се приемат от някои лица, като демагогия и популизъм, но всеки вижда това, което желае. Никога не обичам да се правя на такъв, какъвто не съм. Нека да оставим настрана - кой какъв е бил, за да постигнем успех. Осъзнавам, че тази моя позиция ще се критикува много, но съм открит на критики. 

 И призовавам всеки демократичен, отговорен, свободен и толерантен човек на 26.03.2017 г. да гласува с бюлетина номер – 13.


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код