Милене да знаеш че ми отнемаш от Ракиеното време.

Обожавам Българската домашна ракия, Богове сте на Домашната.

Днес прочетох това което си писал и се сетих за един Асъл човек.

Една вечер Таткор Майка и аз се връщаме от седянка/гостуване.

Бияхме у брата на татко и се връщаме у нас.

Когато минавахме пред училището Майка вика вижте има човек пред входа.

Татко гледа и вика Абе то вали дъжд този какво ли търси тук.

Нашето село е Турско и всичко е подредено, няма как тука да има човек.

Татко му вика. Кимсин, Хейй Кимсин. значи кой си. Човекат мълчи. Татко продължи да му говори, Човекът гледа и мълчи. По едно време човекът проговори, Общежитие. Татко и човекат почнаха да общуват. Човекат мокър като риба. Докарахме го у нас. Мама даде Татковите пижами почна нова страница в живота на селото.

Човекът се казваше Божидар, Комунистите са го пратили за учител и са му казали че към училището има и пансион.

Този Божидар беше като Божи Дар.

У нас остана около 3 седмици.

Научи ме на шах.

Научиме на Български и да мисля, Бях четвъртокласник обаче българският беше Тука има Тука нема. Научиме да мисля Божидар.

Божидар ни научи на Шах. Божидар ни научи на Български. Божидар направи огради на училището. Божидар сади дръвчета с учениците. Божидар го обича цяло село. Говори се че селото със съседни села ще искат Божидар за кмет.

Кметът на селото Ахмед Садъков е написал донос срещу Божидар.

Божидар го махнаха. Ахмед кмета плати скъпо за доносите, синовете му починаха.

Но Божидар е винаги жив и ще живее в паметта ни.


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код