Незаконната окупация на Кримския полуостров и последвалия го недействителен референдум за присъединяване към състава на Руската федерация на Автономна Република Крим заедно с гр. Севастопол от март 2014 е безпрецедентен акт в международен план, строго погазващ общоприетите международни норми през XXI век. Агресивната и експанзионистична политика на Русия е в пълен разрез с международните принципите действащи в съвременния свят и по-скоро връщат Европа към XVIII в. Столетие, в което се засилват амбициите на Руската империя за износ на стратегическа култура чрез военни конфликти, характерен метод на международните дипломатически отношения за този период. Така една малка промяна в дипломатическата обстановка се свързва с употребата на сила за постигане на стратегическите цели, политическо и оперативно схващане създаващо несигурност и нестабилност. Прилагането на насилие е ключов елемент на европейската сцена, но в епоха, когато водещи ценности са самовластието, абсолютизма, тиранията и диктатурата, в борба на позиции по стъпалата на йерархичната скала за надмощие. Крим безспорно е в зоната на агресивната стратегическа култура на Русия, и през 1783 г. е анексиран и влиза окончателно в състава на имперските ѝ амбиции за контрол и надмощие в акваторията на Черно море. Ето защо тезата за „руски Крим“ е абсурда и неоснователна, тъй като преди това Крим е бил под сюзеренитета на Османската империя, а ако се задълбочим още повече, ще видим че Кримския полуостров е бил под властта и на други народи и държави. Не може да съществува твърдение, като изконни територии при условност, че международните граници са затвърдени и приети с договори между държавите, чиито принцип е задължително спазване и ненарушение. До март 2014 г. според действащото междудържавно споразумение Крим е украински и Украйна е Крим!    

    Докато Западна Европа извървява своя бурен преход от осемнадесетото столетие и продължава своето прогресивно развитие за формиране на основните либерални ценности и издига в днешно време за водещи идеали - мир, единство, равенство, свобода, толерантност, солидарност и сигурност, настоящите руски управляващи видимо от външнополитическата си политика продължават да следват една империалистична и завоевателна политическа доктрина анахронизъм от епохата на Петър Велики и Екатерина I. Вместо зачитане на националния суверенитет и териториалната цялост на Украйна и да издигне дипломацията, като водещ инструмент за решението на възникнали спорове, разчитането за решение на проблем чрез военна намеса е безотговорно, неприемливо, опасно и незаконно. Идеята, за възвръщането на величието на Русия, като глобален играч на световната сцена, чрез груба сила, дестабилизирайки съседни региони и активно участваща чрез хибридни атаки и прикрити политически,медийни ментори в някои държави е илюзия и утопия. Заблуждение, защото Русия няма солидната основа да гарантира идеологическа добродетел, тя не е износител на ценности и принципи, които да обединяват, напротив чрез своите действия генерира кризи, напрежение, конфликти и вместо да бъде модерен световен лидер тя действа, като евразийски фундаменталист. Според Фату Бенсуда, главен прокурор на Международния наказателен съд /Хага/ Крим и Севастопол в Руската федерация е равносилно на международен въоръжен конфликт между Русия и Украйна, а ситуацията на полуострова - като продължаваща окупация. А чрез забраната да функционира Меджлиса на кримско-татарския народ, лишавайки приблизително 300 хил. души от политическо представителство, Путин никога няма да бъде припознат за лидер, а като агресивен окупатор и нарушител на човешки права и свободи наредил се до Йосиф Сталин. Как страна, която претендира да бъде световен лидер ще генерира сигурност, стабилност? Какво право ще прилага, като не спазва и не признава международните закони и договорености? А Русия беше пряк гарант за сигурността на Украйна според Будапещенския меморандум!

     Две години от подписването на Минските споразумения под егидата на Нормандската четворка видимо, че не е достигнат някакъв напредък за сигурността в Донбас, където сепаратистите продължават военните действия срещу украинската армия. Кавказкия конфликт от 2008 г., с намесата на Русия в полза на въоръжените отцепническите елементи от Абхазия и Южна Осетия срещу Грузия, опита за преврат и планирано убийство на черногорския премиер Мило Джуканович заради опитите да се присъедини към НАТО, провокативния референдум в Р. Сръбска интегрална единица  от Босна и Херцеговина, националистическата акция на Сърбия с „косовския влак“, са все опити за дестабилизиране и създаване на хаос, случили се не без одобрението на руските управляващи. Създадената Путинова агресивната външна политика е съвременния Източен въпрос, в който Русия се стреми да има решаваща роля и отново да прокара своето водещо политическо влияние над бившите страни от Източния блок. Като най-гореща част от съвременния Източен въпрос за момента можем, да определим събитията в Крим и Донбас, но не бива да се изключат опити за сериозна дестабилизация в Кавказ, Балканите, Прибалтийския регион, Приднестровието. Видимо в последно време политическия популизъм пробива в най-уязвимите държави податливи на руската хибридна пропаганда и чрез своите политически клонинги, се стреми да създаде среда, в която да бъде преразгледано решението за санкциите на международната общност срещу Русия. Най-ярък и актуален пример за това е първото посещение на новоизбраният български президент Р.Радев в Брюксел и срещата му с лидери на ЕС, НАТО и сондажите в тази насока. Абсурдно е дори смекчаването на тона към руските управляващи, в момента ЕС трябва да напомни на Русия, че е преминала червената линия и трябва да бъде накарана да отстъпи, като основно условие за нормализиране на икономическите и политически отношения. Продължаването и задълбочаването на санкциите към Кремъл на този етап са задължителни и не бива да бъдат подлагани на съмнение и обсъждане, всяко колебание от ЕС ерозира ценностите върху, които е изграден и е изпитание за неговата цялост и единство. Санкциите са алтернативата на военно разрешение на проблема, а тъй-като насилието и грубата военна сила не са инструментариума, с който борави ЕС в международните отношения, е задължително да разшири спектъра на принудителните мерки срещу Русия. Дотогава докато Крим бъде върнат на Украйна, спре се подкрепата към сепаратистки организации и подклаждането на подобни действия, прекратят хибридните атаки, преустанови финансирането на политически лица и медийни платформи в други страни за пропагандиране на нейните имперски политики и интереси, междудържавни договорености от нов тип гарантиращи суверенитета и териториите на съседните й държави от Прибалтика, Полша, Украйна, Кавказ, централноазиатските бивши съветски републики. При изпълнение на горните условия отношенията с Москва могат да бъдат смекчени и нормализирани в степен до тясно икономическо сътрудничество и съвместни военно-политически действия срещу общите заплахи и опасности пред международната общност.

     Историята е добър учител и коректив на допуснатите грешки и слабости, но е необходим задълбочен прочит, трезва преценка и смели действия за недопускането на катастрофалните последици от миналото. Съвременната западна политическа класа не бива да допуска недалновидната и фатална стратегическа грешка на предшествениците си Артър Невил Чембърлейн и Едуар Даладие подписвайки Мюнхенското споразумение, предавайки Судетската област на злодей развързвайки ръцете му, причина за втората световна катастрофа в историята на човечеството. А „Който забравя историята, е обречен да я повтаря“. Съвестта Крим е тест за ЕС и САЩ, за силата на евроатлантическите ценности и принципи, над дивият политически екстремизъм, великодържавна реторика и външната военна експанзия на режима на Путин.  


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код