Салиха Емин, ти някога носила ли си на гърба си животинска тор?

Произхождаме от рода на пехливаните, но нямаме сила.

Защо не се съвземем и не станем истинска общност? Може би защото, като се съберем двама души, копаем гроба на третия. Нямаме хабер от това, че върху нас отдавна е посипана пръст за мъртвите.

След, като Делиормана, Кърджали е наш, живеем в Бурса, Измир и Истанбул, издигаме на пиедестал всеки освен самите нас, но защо прекъснахме връзката помежду си? Забравихме вратата и лицето на нуждаещите се.

Нашите предци не ни ли научиха на мир, уважение, дялба и братство? Cамо на мен да ми е добре, аз да съм печелившият, а другото да не ме интересува. Този начин на мислене вече дълбоко е запечатано в съзнанието на повечето от нас.

Без пот на чело и добра воля, никой не може да стане уважавана личност. С кражби и злоупотреба, с носене на второкачествени костюми не се става депутат, нито махленски кмет. Покойният ми дядо навремето казваше така: “Глава има, ама в нея акъл няма!”. И днес виждаме, че салтанатъt е все още на тези празноглавци.

Навремето, високо в планините на Кърджалийско придобили известност Кафалиите, Сетерелиите и Топал Юсуф . Дали те са били разбойници или бранители на народа, това не е известно, но да оставим легендите настрана и да погледнем днес башибозуците. Имат само един идол онези, които в името на народа са се впуснали в политиката и това е Делян Пеевски. Всеки хранейки егото си е станал един малък Делянчо, но около тях вече не се виждат онези, които ще баламосат...

Будните и честните, са предпочели да избягат от тук, вместо да се подчинят на тези невежи. Част от тези, които са останали много добре играят ролята на ни чул ни видял.

Освен това да не забравяме“ хранениците на общините“, които винаги са нащрек и стоят на тръни. Една погрешна стъпка, една грешна дума и край на сладкото благоденствие на храненика. Поради страха, стигнал до костите им и колебанията им те са принудени да бъдат верни на този страшен принцип.

Те и да работят и да не работят получават заплатите си от държавата и са готови да бият дори камбаната в църквата за да не се спука денонощно надуваният балон на Пеевски.

В Кърджали на последният байрам, по време на празничната молитва Турският консул не стиснал ръката на един “голям” кмет, привърженик на Пеевски. Буквално го е пренебрегнал. Не чухме клюките за това по улиците, нито пък беше споменато в местна медия. Тази натрапчивост, безспорно е един друг вид на страха и лакейството.

Хората на Гестапото са пренебрегнати, но те са“пренебрегнали” средновековния вид на много села. В планинските турски села дори няма водоснабдяване за питейна вода. Както птиците пием вода от където намерим- понякога мътна, с пясък и прах, но привържениците на Пеевски не слагат в устатата си друга вода освен с марката “Девин”.

Възрастни жени носят на гърба си дърва и съчки, носят с чували в отдалечената си нива животинска тор. В кой век живеем?

Защо все още принуждаваме народа си да носи животинска тор на гърба си?

Знае ли някой тези хора какво ядат, какво пият?

Ето ви още една Брюкселска туршия!

Ти, Салиха Емин, която парадираш с токчетата си горе в планината - носила ли си някога на гърба си чувал с газал ( сухи листа, които през зимата служат за постилане на животните)?

Тебе питам, получаващата по 50 000 евро заплата Филиз Хюсменова? А вие Неджми Али и Илхан Кючюк, споменахте ли в Европейският парламент за тези села без вода и онези, които носят на гърба си животинска тор?

Поради тази причина дядо ми е бил прав.

Аз лично бих искал да натоваря Ахмет Доган с една камара дърва като за магаре. Пък може да спре да мисли, че всеки е магаре и да вземе да се разкара…

Мюмин Топчу

Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код