На 23 ноември Европейският парламент прие Резолюция по Доклада за стратегическата комуникация от Европейския съюз за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни.

Зад това подробно разгърнато заглавие на Документа европейските парламентаристи с мнозинство са застанали зад сериозни факти и аргументи, които недвусмислено доказват конкретиката, инструментариума и стратегическите цели на хибридната война, водена от Руската федерация и от редица терористични организации срещу обществата, ценностните системи и политическия избор на държавите в Европейския съюз. Особен акцент в Резолюцията е поставен върху страните от т.нар. „източно съседство“, сред които, разбира се, е и България.

Като български политик и парламентарист с няколко мандата, и преди и след официалното членство на България в Европейския съюз, мога да отбележа, че признаците за нахлуване на руско политическо, икономическо и информационно влияние в нашата страна се разгръщат последователно, систематично и концептуално години преди понятието `хибридна война` да е получило публичност и конкретизация. Проблемът на липсата на противодействие срещу това явление не бива да се обяснява с неговото неразпознаване, с политическо безразличие или с бюрократична леност.

Драмата на Европейския съюз и в частност на страни като България е в раздвоената, да не кажа многостепенно усложнена, рецепция на образа на Русия. В първите години след падането на Берлинската стена западният свят искрено се опитваше да превърне Русия в свой демократичен, стратегически партньор. И Русия дълго време се държеше тъкмо така – като партньор. Един от кулминационните моменти в това партньорство бе подписаното през 1994 г. Споразумение, известно като Меморандума от Будапеща, където се предвиждаше Украйна да предостави под контрола на Москва ядреното си оръжие срещу гарантиране на нейната териториална неприкосновеност от страна на Руската федерация, САЩ и Великобритания.

От 2014 г. Будапещенският Меморандум е „взривен“, Крим е под руска окупация, а образът на Москва е рязко променен – от партньор в агресор.

На този фон разгръщането на инфраструктурата за руско политическо, икономическо и информационно влияние придоби контурите на активна, целенасочена и враждебна хибридна война срещу западната цивилизация.

Политическият опит вече показва две неща. Едното е, че само чрез налагане на санкции срещу Москва Европейският съюз и демократичните страни не са в състояние да гарантират сигурността си срещу хибридните руски посегателства.

Другото обаче, което е важно да се отбележи, е, че в цивилизационен смисъл не само активността на ДАЕШ или други терористични организации, но и руската хибридна война носи рискове за съвременната демокрация. Причината е в много по-богатия и нюансиран интелектуален и материален ресурс, който Кремъл влага в хибридните си операции срещу Запада.

Неслучайно Европейският парламент съвместява в един свой политически акт оценката си за опасността, която идва от ДАЕШ, от една страна, и от Русия, от друга страна. Дори прави впечатление, че акцентът и вниманието, поставени върху Русия, са по-отчетливи и по-тревожни. И това е така, защото по отношение на Ислямска държава имаме конкретни познавателни черти на злото, докато хибридната атака на Русия срещу западната цивилизация мимикрира от една форма в друга, от едно ниво на друго, но целта е една и съща: „като има предвид, че информационната война е исторически феномен, който е толкова стар, колкото е и самата война; като има предвид, че информационната война срещу Запада беше широко използвана от Съветския съюз по време на Студената война и че оттогава е неразделна част от съвременната хибридна война, която представлява комбинация от прикрити и явни военни и невоенни мерки, използвани за дестабилизиране на политическото, икономическото и социалното положение в съответната държава, обект на атака, без официално обявяване на война, насочена не само срещу партньори на ЕС, но и срещу самия ЕС, неговите институции и всички държави членки и граждани, независимо от тяхната националност или религия;“, „признава агресивното използване от страна на руското правителство на широк набор от средства и инструменти, като мозъчни тръстове и специални фондации (напр. Русский мир), специални органи (Россотрудничество) многоезични телевизионни канали (напр. RT), псевдо информационни агенции (напр. Спутник), трансгранични социални и религиозни групи, тъй като режимът желае да се представи като единствен защитник на традиционните християнски ценности, социални медии и интернет троли, за поставяне под съмнение на демократичните ценности, разделяне на Европа, мобилизиране на вътрешна подкрепа и създаване на представа за нефункциониращи държави в източното съседство на ЕС; подчертава, че Русия инвестира значителни финансови ресурси в своите инструменти за дезинформация и пропаганда, използвани или пряко от държавата или чрез контролирани от Кремъл дружества и организации; подчертава, че от една страна, Кремъл финансира политически партии и други организации в ЕС с цел предизвикване на политическо разединение, и че от друга страна, пропагандата на Кремъл е пряко насочена към конкретни журналисти, политици и лица в ЕС;“ (цит. е от Предложение за Резолюция на Европейския парламент, относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни, вж. с. 2 и 3).

Демократичната общност на Европа, представена в своето огромно мнозинство в Европейския парламент, естествено подкрепи този проект за Резолюция, в това число и лидерът на фракцията АЛДЕ Ги Верхофщадт, където членуват четиримата евродепутати на ДПС. Изключително интересен е въпросът кои български евродепутати се наредиха до ретроградните сили в Европа, като гласуваха „против“ или „въздържал се“. Българската общественост трябва да знае техните имена. Това разбираемо са всички депутати от БСП и крайните националисти. До тях, до Ангел Джамбазки със своя вот „въздържал се“, т.е. „против“ се наредиха и евродепутатите на ДПС Илхан Кючук, Искра Михайлова, Неджми Али и Филиз Хюсменова. Драги Ги, какви ДПС псевдолиберали сте приютили в европейското си либерално семейство?!

Техният вот разкри за пореден път категоричната зависимост на тази партия от антиевропейски и антинатовски външни сили. Показа двуличието на ДПС – от една страна, да се определя като евроантлантическа, а от друга – с всички свои практически действия да обслужва и скрити, и неприкрити интереси на Москва.

Освен това тази позиция на евродепутатите от ДПС е категорична гавра с избирателите на тази партия, жертви на възродителния процес, които виждат в силни и стабилни НАТО и ЕС най-сигурната гаранция тази трагедия да не се повтаря никога повече.

Със своя вот „въздържал се“ евродепутатите на ДПС станаха съучастници в руския сценарий за дестабилизирането на ЕС и НАТО.

Ако според Сараите „ЕС е заспи, НАТО се разпада, а Русия се завръща като велика сила на световната сцена, ако е необходимо, и силово“, то се налага едно важно пояснение.

За постигането на подобни цели едва ли ще бъдат необходими военни средства, или игра „ва банк“, по думите на ген. Л. Решетников, тъй като Москва има верни сервилни помагачи в лицето на евродепутати като четиримата от ДПС, както и цели партии в съответните държави-членки на НАТО, чрез които да се осъществи алтернативният вариант на играта „ва банк“ – „консервативна революция“, пак по думите на директора на РИСИ ген. Л. Решетников. Това е същият директор на РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания), който през м. август, преди българските избори за президент, е поставил пред председателя на БСП Корнелия Нинова въпроса за излизането на Р България от НАТО.

Революция, чиито плодове Москва вече бере. Чухме го от Александър Дугин – съветник на Путин, основател на Международното евроазийско движение и идеолог на неоевроазийството: „Кишинев е наш, София е наша.“. Последното е казано по повод на избирането на ген. Румен Радев за президент.

Изводите ги оставям на всички български граждани преди вота им за 44то Народно събрание.

       ЛЮТВИ МЕСТАН

       ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДОСТ


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код