ПОЗИЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ДОСТ

                 

          На 13 ноември избирателите определиха като бъдещ държавен глава кандидат-президента на Инициативния комитет, подкрепен от БСП, Румен Радев. Разбира се, че поздравяваме новия държавен глава Румен Радев, но избирането на президент, който даде заявка да бъде отчетлива алтернатива на отстояваната досега от Росен Плевнелиев активна и принципна външна политика на категорично осъждане на руската агресия срещу Украйна и окупацията на Крим, не омаловажава, а подчертава стойността на избора на партия ДОСТ да даде своята подкрепа – с организационна и идейна енергия – в полза на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ. Неведнъж имахме възможност да казваме, че нашата подкрепа не е обвързана с междупартийни договорености. Нещо повече – това бе непотърсена, а като реакция от някои представители на ГЕРБ – надменно и обидно отхвърляна подкрепа. Нашето разбиране обаче отчиташе много по-далечен стратегически и ценностен хоризонт пред България. За ДОСТ бе от изключително значение да потвърди идентичността си на партия на автентичния евроатлантизъм и европейски демократични принципи в условията на изборния президентски сблъсък, където се срещнаха две концепции – за препотвърждаване на стратегическия евро-атлантически избор на страната и другата – склонна да обсъжда сваляне на санкциите срещу Русия въпреки окупацията на Крим и поради това определена от множество западни медии като „проруска“. Не е тук мястото, а и политическата етика изисква основният анализ на причините за изборната загуба на Цецка Цачева и Пламен Манушев да бъде извършен от ГЕРБ. Анализът на ДОСТ обаче може да обхване активността, ролята и собствената политическа перспектива, която реализира младата ни партия с участието си в тези президентски избори и с отстояваната от нас позиция и подкрепа. Първо – единственият район, където кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ печели, е в общото електорално пространство на територията на Република Турция. Недвусмислен е изводът, че този резултат стана възможен по три основни причини. Партия ДОСТ разгърна изключително активна политическа и ценностна кампания сред българските граждани от турски произход и българските мюсюлмани, живеещи на територията на съседната държава. Но каквато и кампания да бе водена срещу традиционния клиентелизъм и корупционност в поведението на ДПС, успехът едва ли би бил постигнат, ако мнозинството от нашите съграждани в Република Турция не бяха особено чувствителни и с изострени сетива към проблемите на спазването на човешките права, демокрацията и свидния за тях геополитически и геостратегически евро-атлантически избор на България, чийто авангард като първи лица на организирана съпротива срещу комунистическия режим бяха българските турци и мюсюлмани. Не на последно място – макар и в условията на глобално поражение от страна на ГЕРБ – ДОСТ постигна своята първа историческа политическа победа срещу ДПС. А това означава, че ДОСТ, макар и много млада като партия, показа характер, целенасоченост, ясна визия и разбиране към какво се е устремила и каква обществена атмосфера иска за българските граждани – на отговорност, свобода, толерантност и европейска демокрация. Имаше смисъл от тази първа битка на ДОСТ в името на бъдещето на България. Имаше смисъл от нашата първа ценностна победа – и като евроатлантици, и като автентични либерали. Как се стигна до нея?

          Въпреки безпрецедентния терор на ДПС, изразен в заплахи за изгонване от работа и купуване с мръсни, корупционни пари на гласове вече и на традиционните избиратели, огромна част от българските турци и мюсюлмани в България и извън страната чуха призива на ДОСТ и нанесоха звучен политически шамар на тоталитарната машина на Доган, като отказаха да бъдат безропотни участници в поредния му политически експеримент – да бъдат принудени този път заедно с крайните националисти да гласуват за кандидата на левицата генерал Румен Радев. И на първия, и на втория тур между 250-300 000 традиционни избиратели на ДПС издържаха и на терора, и на изкушението на мръсните, корупционни пари, защото свободната им воля да защитят демокрацията и стратегическия път на България, се оказаха по-силни.

Всичко това води до един фундаментален извод - дано бъде уловен от анализаторите – българските турци и мюсюлмани от страната и чужбина чрез отказа си от ДПС се ориентират към естественото си място в българската политика, което трябваше да заемат още през далечната 1990 г. Тогава чрез проекта ДПС – най-злокобната намеса (в това число и външна) в политиката на младата българска демокрация, те – героите на масовата съпротива срещу комунистическия режим от двата етапа на възродителния процес (1971-1973г. и 1984-1989г.), вместо естествено да се включат сред демократичните сили, било като интегрална част от тях или чрез автентична политическа формация, бяха вкарани манипулативно под крилото на Доган. Ако през 1990 г. демократичната енергия на турците и мюсюлманите бе включена в демократичните сили, днес България щеше да е друга. Други щяха да бъдат и Конституцията, и целият Преход – далеч по-ускорен, по-качествен, по-категоричен и най-вече – по-справедлив. Вместо това – Доган изпълни плана на тоталитарните задкулисни и олигархични кръгове, които бяха разработили злокобен сценарий чрез ДПС да контролират политическите процеси в страната на принципа „понеже заради Възродителния процес е невъзможно тези хора да гласуват за БСП, ще им попречим да подкрепят демокрацията, като създадем политически проект под наш контрол“. Това остави своя неизбежен отпечатък върху целия преход. Той, за разлика от Полша, Унгария, Чехия, Словакия и други държави от източния комунистически блок, се оказа най-мъчителен, колеблив, с изключително висока социална цена. В най-голяма степен тази цена бе заплатена от малцинствата в България, докато Доган и обръчите около него забогатяха на техен гръб. Догановите обръчи са елемент от по-общия процес на трансформиране на партийната власт на комунистическата номенклатура в икономическа.

В основата на усещането за липса на справедливост у българските граждани, в частност – у българските турци и мюсюлмани, стои точно този, двойнствен корупционен характер на българския преход. От една страна, огромната пропаст между престъпно забогатели и социално слаби, а от друга – политическо балансьорство (брокерство) на ДПС, което в името на властта извърши компромиси с правата, свободите и достойнството на своите избиратели. За 26 години избирателите на ДПС бяха подлагани на безброй експерименти чрез самоцелни, безпринципни коалиции под общия знаменател – корупционна власт.

Точно това ни казва в блестящия си анализ журналистът г-н Мюмюн Топчу, един от стотиците хиляди български граждани, които днес живеят в Р Турция : „След появата на ДОСТ, на тези избори ДПС за първи път понесе съкрушителна загуба на влияние и гласове, като вотът за кандидата, подкрепен от ДОСТ, почти навсякъде се изравни с тези на ДПС, а на много места симпатизантите на Лютви Местан надделяха и привържениците на ДПС останаха на много заден план. Така стана ясно, че в Турция партията на задкулисието и тоталитарното статукво почти няма бъдеще и влияние. Изселилите се отдавна поумняха и вече не вярват на безпочвените политически приказки и празните обещания на Догановите емисари.“

И още нещо ни казва г-н Топчу. България има необходимост от силни демократически партии, в които да се влее демократическата енергия на българските турци и мюсюлмани, в това число и на тези, които живеят в Р Турция. На тези български граждани не може да се гледа като на чужд, вражески елемент, защото като част от българската диаспора извън пределите на родината те наистина „желаят просперитета на България“. Освобождаването им от клещите на Доган и на ДПС е една от най-важните национални задачи пред българската демокрация. Това е особено важно в контекста на неяснотите, пред които се изправя българският демократичен процес след избора на генерал Румен Радев и след референдума. Разбиването на монопола на ДПС и гарантирането на свободния вот на българските граждани без терор и репресии, независимо в кои демократични сили би се прелял той, са важни условия за изправянето, макар и с 26 години закъснение, на стратегическите грешки, заложени в началото на българския преход, едно от политическите лица на които се явява олигархично-клиентелистката партия ДПС.

Точно тук е политическата роля на ДОСТ. ИС на ДОСТ специално благодари на всички избиратели, които с гласа си казаха „не“ на ДПС, „не“ на речта на Доган от 17.12.2015 г., „не“ на задкулисието, „не“ на олигархията, „не“ на корупцията.

Особено сърдечно благодарим на избирателите ни в Р Турция, които осигуриха първа, историческа, съкрушителна победа над ДПС, защото тази победа е победа на демокрацията, победа на евро-атлантическото развитие. Фактът, че генерал Румен Радев спечели изборите, не омаловажава Вашия глас, а напротив – подчертава стойността на Вашия ценностен избор.

 Ние обаче протягаме ръка и на онези 200 000, които и на тези избори, убедени сме, не по свободна воля се подложиха отново на поредния експеримент на Доган. ДПС отдавна е разкрило истинското си лице, а речта на почетния му председател от 17.12.2015 г. е само ритуален акт на сваляне на маската. Философията на този акт намери естествено продължение в общото гласуване на ДПС и крайните националисти – нацисти, за генерал Румен Радев. Това вече не е просто отблагодаряване за комплиментите на крайните националисти към Доган, чиято афористична кулминация бе възгласът на Божидар Димитров „аз съм Доган“. Това не е просто експеримент. Това е дъното на ценностното падение на ДПС. Това е цинизъм. Това е гавра с паметта и достойнството на турците и мюсюлманите от България.

Скъпи братя и сестри, така както в годините на тоталитарния режим Вие бяхте пионери на масовата съпротива срещу комунистическата власт, така днес, в тези трудни времена за България Вие сте силните стожери на българската демокрация.

Силата на демокрацията не се измерва само с победи – понякога тя е много по-голяма, когато в кръстопътни времена и драматични политически разломи ценностите са се извисявали особено категорично над конюнктурата и показват онзи изстрадан български избор и път, към който неизбежно, с общи усилия ще се завърнем. Да се завърнем, означава да победим на предстоящите парламентарни избори.

            На тези избори ние нямахме кандидат, но въпреки това с вота си Вие показахте, че ДОСТ вече е сериозен политически фактор. Нашата реална политическа сила ще се прояви на парламентарните избори, на които ще се явим с издигнати от Вас достойни кандидати, които ще представят не интересите на олигархията и задкулисието, а Вашите автентични интереси и Вашите достойнство и чест.

                                                                                                  ИС НА ДОСТ


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код