ПОЗИЦИЯ НА ДОСТ

На 13.10.2016г. Конституционният съд обяви за противоконституционни измененията в Наказателния кодекс, с които бе премахната давността за престъпленията, извършени от комунистическия режим в България.

Вече втори ден цари пълно мълчание от страна на политическите сили. За левите е естествено, но мълчат и десните. В това число и вносителите на измененията в Наказателния кодекс. Мълчи и ДПС, макар законът да включваше и престъплението Възродителен процес. Мълчание, което застрашително се натрупва към мълчанието, с което бяха съпроводени и изборите за Руска Дума в окупирания Крим.

Има две обяснения за това мълчание – или страх, или безпринципност.

Това обаче е казус, при който класическото оправдание, че решения на Съда, особено на Конституционния съд, не се коментират, е абсолютно неприложимо и неприемливо. Става въпрос за фундаментална ценност – справедливостта.

Когато правото влиза в противоречие с морала, следва да се промени правото, защото моралът не може да се превърне в „жертвен агнец“ на правото, пък било то и конституционно. Ако е необходимо, Конституцията следва да се измени, защото самата идея, че е възможно да остане ненаказано престъпление, ерозира принципа за върховенство на закона, т.е. за справедливостта.

Има теми, по които не може да се мълчи, защото мълчанието е съучастие. Затова дължим не просто думи пред паметта на хиляди убити, пред болката на стотици хиляди наследници на жертвите, а активно гражданско и политическо демократично действие.

Неотдавна Европейският парламент прие Резолюция, която приравни двете най-зловещи тоталитарни системи на 20 век – комунизма и националсоциализма. Но и до днес сме свидетели как от време на време биват разкривани и осъждани все още живи нацистки престъпници, някои от тях на „умилително“ преклонна възраст. Но в бившите комунистически страни и най-вече в България над извършителите на политически престъпления стоят като странен чадър за защита конкретни конституционни текстове.

И без още да сме видели официалните мотиви, не е трудно да се досетим, че конституционните съдии, с изключение на доблестния Филип Димитров, са стъпили на чл. 5, ал. 3 от Конституцията, който гласи: „Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.“

Сега, от дистанцията на времето разбираме дълбокия замисъл, вложен от мнозинството на БСП в VIIто Велико Народно събрание - да бъде гарантирана безнаказаността за престъпленията на комунистическия режим.

Ако подобни текстове се съдържаха в международните договори, например Конвенциите на ООН за престъпленията против човечеството, в това число и за престъплението „геноцид“, не биха били осъдени редица нацистки престъпници като Адолф Айхман, Ерих Прибке и редица други, заловени години след края на Втората световна война. Нещо повече – нямаше да бъде възможно провеждането на Нюрнбергския процес.

Решението на българския Конституционен съд, т.е. на българската Конституция, е в дълбоко ценностно противоречие с разпоредбите и духа на международните договори на ООН, както и с Декларацията на 41то Народно събрание от 28.10.2009г., осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани, в която това престъпление се определя като форма на етническо прочистване.

С Декларацията си 41то Народно събрание призова българското правосъдие и Главния прокурор да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за така наречения „Възродителен процес“, защото опитът той да се покрие с давност, прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ.

Както вече подчертахме, моралът и справедливостта не могат да бъдат пожертвани в името на политическа целесъобразност, макар и облечена в конституционна форма. В тази си част българската Конституция трябва да се измени, за да стане възможно не само въздаването на справедливост, но и да се снеме петното на историческа вина, лепнато на целия български народ заради отменената давност за престъпленията на комунистическата партия.

Необходими са нови национални дебати за нова демократична Конституция.

От новия държавен глава, който ще бъде избран на предстоящите избори, очакваме да бъде общественият лидер на тези национални демократични дебати.

      ЛЮТВИ МЕСТАН

      ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП ДОСТ


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код