На 4 Октомври 2018 г. (четвъртък) изтича крайният срок, даден от Софийски градски съд на Военно-окръжна прокуратура за изпълнение на указания и внасяне на Обвинителен акт по делото за „Възродителния процес“. Има риск след тази дата, предвид на изтеклата абсолютна давност, делото за „Възродителния процес“ – най-масовото престъпление на Тодор-Живковия режим срещу над 1 млн. турци и мюсюлмани в България, да бъде закрито без присъда.

По този повод на свое специално заседание на 1.10.2018 г. ИС на ДОСТ прие следната Декларация:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПП ДОСТ

ЗАКРИВАНЕТО НА ДЕЛОТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО „ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС“ БЕЗ СПРАВЕДЛИВА ПРИСЪДА Е ОЩЕ ЕДНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СПРЯМО НАД 1 МЛН. ТУРЦИ И МЮСЮЛМАНИ В БЪЛГАРИЯ

Насилствената асимилация на турците и мюсюлманите от комунистическия режим в България през 1971-1973 г. и 1984-1989 г., наречена цинично „Възродителен процес“, е тежко престъпление срещу цял един народ. Никак не е случаен фактът, че в международните договори на ООН тези престъпления се квалифицират като „престъпления срещу човечеството“. Според принципите на ООН давност за престъпленията срещу човечеството няма и не може да има. За съжаление приетите от българското Народно събрание изменения в Наказателния кодекс за отпадане давността на престъпленията на комунистическия режим, в т.ч. и „Възродителния процес“, бяха отменени от Конституционния съд.

За българската прокуратура и българския съд не бе достатъчен аргумент дори специалният закон, с който през 2000 г. комунистическият режим е обявен за престъпен и където е записано, че „Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи.“

През двата етапа на насилствената асимилация бяха избити без съд и присъда десетки мирни граждани, сред които и невръстни деца (и 17-месечната Тюркян от Могиляне); хиляди бяха вкарани в комунистическите затвори и лагери, а близо половин милион – прогонени от България.

Вече 29 години уж демократичната българска държава – член на НАТО и ЕС, е в дълг към паметта на жертвите и към страданията на несправедливо осъдените. Българската държава и нейната съдебна система не възмездиха със справедлива присъда за насилниците убитите, измъчваните в затвори и лагери и поруганата чест и човешко достойнство на повече от 1 млн. български граждани.

За престъпленията от периода 1971-1973 г. в Родопите дори не бе образувано дело. Смъртта на жертвите от Барутин, Корница, Брезница, Бял извор и др. родопски села продължава да тегне над демокрацията в България, а не само над историческата съвест и памет.

За престъпленията от периода 1984-1989 г. още през далечната 1991 г. е образувано дело, чиято абсолютна давност заради липсата на демократична държавническа отговорност отдавна е изтекла!!!

28 години делото се подхвърля от Прокуратурата към Съда и от Съда към Прокуратурата и все още няма нито един наказан за това абсолютно доказано очевадно най-масово престъпление на тоталитарната комунистическа власт в България, заедно с избиването и репресирането без съд и присъда на десетки хиляди български граждани от комунистите след съветската окупация на 09.09.1944 г.

Тази мрачна история на Делото за „Възродителния процес“ е ярко потвърждение на принципа, че „забавеното правосъдие е равно на отказ от правосъдие“. Не беше чут и гласът на българския Парламент, който със специална Декларация на 41-во НС от 11.01.2012 г. осъди насилствената асимилация на мюсюлманите в България, обаче яви я за престъпление, а прогонването на близо 500 хиляди български граждани за форма на етническо прочистване, призова съдебните власти на Република България „…да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за т.нар. Възродителен процес.“

На 5 септември 2018 г. Софийският градски съд във връзка с молбите на пострадалите от насилствената асимилация граждани, сред които и Шукри Мехмед, изпраща до Военно-окръжна прокуратура Определение с указание наблюдаващият прокурор да го изпълни в 1-месечен срок. Този срок изтича на 4 октомври (този четвъртък). Остават само 4 дни, през които Прокуратурата трябва да реши ще поиска ли наказание от името на българската държава за комунистите престъпници-възродители.

ИС на ПП ДОСТ отправя категоричен призив към компетентните български власти да излязат от 28-годишната ленивост, да спрат престъпното протакане и най-сетне да приложат закона и да постановят справедлива присъда.

ИС на ПП ДОСТ е на категорична позиция, че това дело не може да завърши без присъда и не може да бъде покрито с давност, защото освен чисто правни има и своите ярки хуманитарни измерения. „Възродителният процес“ нанесе тежки рани на социалната тъкан на българското общество и ще продължава да я разяжда, ако бъде подминат и потъпкан Законът.

С такъв позор България не може да има своето демократично бъдеще и да лидира Балканите по пътя им към НАТО и ЕС.

Има рани, които и времето не може да излекува. Заради безотговорността на държавата българското общество все още не е изживяло катарзиса си спрямо „Възродителния процес“. Турците и мюсюлманите не получиха консенсусна дори морална присъда над това престъпление. Поднесените извинения от наследници на комунистическата партия, в това число и на Орлов мост от Станишев, се оказаха лицемерни и без политическа и морална стойност.

Възмездието е единственият лек. Без справедливо възмездие не е възможно помирението, а оттам и единението на демократичното гражданско общество на България.

Освен това една справедлива присъда ясно ще дефинира вината на престъпленията спрямо турците и мюсюлманите в България като извършени не от българския народ, а от комунистическата партия и нейния тоталитарен режим. От тази гледна точка присъдата ще възмезди освен пряко пострадалите турци и мюсюлмани и милиони български граждани, чиято съвест не бе съгласна с извращенията на комунистите. Затова отправяме призив към всички наши братя и сестри българи и християни за солидарност и активна гражданска позиция.

Нека заедно да упражним демократичен граждански Иск към Прокуратурата и Съда, за да преминем заедно през чистилището на тоталитарните рецидиви на Прехода.

Особено тежка е политическата отговорност на ДПС:

1.Още през 1993 г. пред Първата редовна отчетна конференция на ДПС в Доклада си Доган застъпи циничната теза за „колективната вина на народите за престъпленията на тоталитарните режими“. Още тогава той заяви нагло: „Основната вина за съществуването на самите тоталитарни режими е на народите, които са понесли тази диктатура … и затова … не може да се понесе само от отделни личности или групировки, а ще трябва да се осмисли и понесе от по-общи категории общности, които са допуснали и търпели това безобразие“. Така на практика основателят на ДПС оневини преките извършители на „Възродителния процес“, прехвърли отговорността върху българския народ и прокара разделителни линии между българи и турци, християни и мюсюлмани.

Едва от дистанцията на времето стана ясно, че по този начин Доган изпълнява основното условие - да не търси сметка за „Възродителния процес“, срещу съгласието и покровителството на комунистите за създаването на ДПС като подмолна антидемократична сила.

2. Година по-рано, вместо да иска присъда за диктатора Тодор Живков, на 08.11.1992 г. Доган отиде в дома на Живков и пи кафе с него, за да придаде ритуално измерение на продажническата си уговорка.

3. ДПС е престъпен съучастник в процеса на пълзящото реабилитиране на преките виновници за „Възродителния процес“ с гласуването на общинските съветници от ДПС във Велинград и Лозница за паметници на Атанас Семерджиев и Пенчо Кубадински. Припомняме, че ген. Семерджиев изпрати комунистическите танкове, БТР-и и калашници да стрелят по турците и мюсюлманите, дръзнали да отстояват имената си и вярата си, а Пенчо Кубадински неслучайно е един от четиримата пряко обвиняеми за „Възродителния процес“ редом с Тодор Живков, Димитър Стоянов и Георги Атанасов. За отбелязване е фактът, че Пенчо Кубадински е един от главните идеолози на „Възродителния процес“. Да издигнеш паметник на идеолог на репресията срещу собствения ти народ е политически цинизъм, гавра с паметта на жертвите и морално падение. Това е саморазобличението на похитителите на турците и мюсюлманите в България за политически сделки и корупционни придобивки. Бизнес, Сараи, яхти и ТЕЦ срещу поругани тогава човешки права и социална мизерия днес.

Престъплението „Възродителен процес“ не може да се покрие с давност и да остане ненаказано, нито да се откупи срещу личностното забогатяване на заслепени от мръсни пари партийни водачи, които зад логото „права и свободи“ търгуват с човешка болка, чест и достойнство.

Искаме справедлива присъда над Възродителите в името на общото ни демократично бъдеще!

01.10.2018 г.

ИС НА ПП ДОСТ

Гр. София


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код