Годишен доклад на Българския хелзинкски комитет за

състоянието на правата на човека в България 

Глава 1. 

Политическо развитие в България през 2017 г.

    2017 година в България започна с управлението на назначеното от президента в края на януари служебно правителство с премиер проф. Огнян Герджиков. Това правителство имаше за основна задача провеждането на предсрочни парламентарни избори. Те бяха проведени на 26 март. За участие в тях бяха регистрирани 11 политически партии, 9 коалиции и 9 независими кандидати. От тях достатъчно гласове, за да попаднат в Народното събрание, събраха само пет. С най-голям брой гласове, но недостатъчни за съставяне на самостоятелно правителство се оказа партията, която управлява и до разпускането на Народното събрание – „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). На второ място бе Българската социалистическа партия (БСП). Другите три партии и коалиции, попаднали в парламента, бяха коалицията от три ултранационалистически партии: „Обединени патриоти“, Движението за права и свободи (ДПС) и новопоявилата се формация с неясен политически профил „Воля“.

    Няколко месеца преди изборите Народното събрание направи изменения в Изборния кодекс, с които броят на изборните секции в чужбина се ограничаваше до 35 (виж бележка под линия 1) . Изменението бе направено с неприкрита дискриминационна цел – да се създадат затруднения на българските граждани в Република Турция и да се намали относителната тежест на вота оттам, който се разпределя основно между две политически сили – Движението за права и свободи и новопоявилото се Обединение ДОСТ (по името на едната от двете съставни партии на тази коалиция – „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“). Тези ограничения обаче предизвикаха бурни протести сред българските избиратели в страните от Западна Европа. В отговор в края на октомври Народното събрание отмени това ограничение, но само за страните от Европейския съюз (ЕС). То остана за страните извън Съюза, като основно засегнати бяха избирателите в Турция. Поради това че избирателните секции там бяха намалени от 136 през 2014 г. на 35 през 2017 г., гласувалите бяха значително по-малко в сравнение с парламентарните избори от 2014 г.

    Българското законодателство съдържа и редица други ограничения в нарушение на международните стандарти. То лишава от право да гласуват всички ефективно лишени от свобода, както и всички поставени под запрещение. Лицата, които имат двойно гражданство, не могат да се кандидатират за народни представители. През юли 2016 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът) по делото Кулински и Събев срещу България установи нарушение на Член 3 от Протокол № 1 на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) поради забраната на ефективно лишените от свобода да гласуват. До изборите през март 2017 г. обаче Народното събрание не направи необходимите изменения на Конституцията и на Изборния кодекс с цел съобразяване с това решение. Продължи да действа и забраната, въведена в Изборния кодекс, за водене на предизборна кампания на език, различен от българския. В хода на предизборната кампания един от съпредседателите на Обединение ДОСТ бе глобен за агитиране на турски език.

     По време на предизборната кампания няколко партии и коалиции използваха расистка и ксенофобска реторика. Предизборни прояви на „Обединени патриоти“, ГЕРБ и „Воля“ стереотипираха и подбуждаха омраза към турското и към ромското малцинство (виж бележка под линия 2). Голяма част от медиите и няколко ултранационалистически формации подеха яростна кампания срещу влиянието на Турция, върху българските избори. Това влияние се разбираше тясно, като възможност на българските граждани – етнически турци, които живеят в Турция да гласуват и като възможност за участие на Обединение ДОСТ в изборите. Обединение ДОСТ бе нееднократно заклеймявано като „пета колона“ на Турция в България. На 8 март Централната избирателна комисия (ЦИК) взе безпрецедентно решение, с което спря излъчване на клип на тази политическа коалиция поради появата в него за около две секунди (без да говори) на посланика на Турция в България. Според ЦИК излъчването на клипа е в нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс, с който се забранява „използването на агитационни материали [...] които накърняват добрите нрави“. Впоследствие това решение бе потвърдено от Върховния административен съд (ВАС). При предходни избори в клиповете на партия ГЕРБ нееднократно са се появявали и говорили в подкрепа на партията и нейния лидер представители на чужди държави, но това никога не е ставало повод да се забрани излъчването на тези клипове. В седмицата преди изборния ден представители на „Обединени патриоти“ организираха блокада на границата, за да попречат на влизането на автобуси с български граждани от Турция с цел да се препятства тяхното гласуване. В хода на блокадата някои от тях употребиха физическа сила срещу пътници. Насилията се извършиха демонстративно пред камерите на присъстващите телевизии. Макар Наказателният кодекс (НК) в чл. 167, ал. 1 да предвижда наказателна отговорност за всеки, който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право, тези деяния не доведоха до никакви наказания на извършителите.

    След изборите, на 4 май, бе сформирано и избрано правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ с министър-председател лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Двама от лидерите на „Обединени патриоти“ станаха заместник министър-председатели. Така за пръв път от началото на демократичния преход в държавното управление попаднаха отявлено антидемократични формации, влезли в политиката чрез използване на антиромска, антимигрантска, антисемитска и хомофобска реторика. В началото на юли Валери Симеонов, председател на Националния фронт за спасение на България (НФСБ), една от трите партии в коалицията „Обединени патриоти“, бе определен от правителството за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, единствената държавна институция, занимаваща се с интеграцията на малцинствата в България. Неговата партия системно подбужда към омраза и дискриминация спрямо определени етнически и религиозни малцинства. През декември 2014 г. от трибуната на Народното събрание той нарече ромите „озверели човекоподобни“, а ромските майки – „жени с инстинкт на улични кучки“ (виж бележка под линия 3). Определянето на Симеонов за председател на този съвет предизвика допълнително напускане на негови членове – представители на малцинствени неправителствени организации. Голяма част от членовете на Съвета го напуснаха в знак на протест срещу неговото бездействие още през 2013 г.(виж бележка под линия 4).  В края на май 2017 г. напуснаха Фондация „Рома-Лом“ и Националната мрежа на здравните медиатори. През септември участието си в работата на Съвета замрази и най-голямата еврейска организация „Шалом“.

     Формирането на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ доведе до цялостно влошаване на обществения климат, свързан с правата на човека, междуетническата и религиозната толерантност. Възможностите за провеждане на каквато и да е политика за интеграция на малцинствата и бежанците бяха силно ограничени. До края на 2017 г. бяха предложени и приети редица рестриктивни законодателни изменения, засягащи правата на човека, някои от които впоследствие бяха отменени след международни критики (виж бележка под линия 5). Подбуждането към омраза, дискриминация и насилие към определени уязвими групи в българското общество продължи безнаказано. Сътрудничеството на властите с неправителствените организации и особено с тези за защита на правата на човека се влоши.

                                                                                        

   1. БХК (2017). Правата на човека в България през 2016 г. София: Български хелзинкски комитет.

  2. ОССЕ/СДИПЧ (2017). Република България: Предсрочни избори за Народно събрание. 26 март 2017 г. Окончателен доклад (с. 15). Достъпен в интернет на адрес: http://www.osce.org/bg/odihr/ elections/bulgaria/329976?download=true.

 3. БХК (2015). Правата на човека в България през 2014 г. София: Български хелзинкски комитет

  4. Статия 13 ромски организации напуснаха Съвета по етническите въпроси, PressaDaily.bg (препечатано от БХК), 30 април 2013 г. Достъпна в интернет на адрес: http://www.bghelsinki. org/bg/novini/bg/single/13-romski-organizacii-napusnaha-sveta-po-etnicheskite-vprosi/.

  5. Вж. по-долу Глава 5. Независимост на съдебната власт и справедлив процес.

Целият доклад на БХК можете да прочетете на: http://www.bghelsinki.org/media/uploads/doklad2018.pdf





Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код