Днес се навършват 28 години от най-масовото насилствено преселване на хора след Втората световна война. С Решение на комунистическата власт от България са прогонени близо 400 хиляди български граждани. В речта си комунистическият диктатор Тодор Живков определя цинично това Решение като отваряне на границите и свобода за пътуване в други държави.

Каква е истината?

Предстоящата в края на м. Май и в началото на м. Юни 1989 г. в Париж първа среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа катализира дейността на правозащитните групи в България. Демократичната лига за защита на правата на човека, Независимото дружество за защита на правата на човека в България и Дружеството за подкрепа „Виена’89“ са основните организации, които подготвят протестите на етническите турци и мюсюлманите срещу насилствената асимилация.

По данни на наблюдатели, потвърдени дори от репресивните служби на тоталитарния режим, в протестите в Североизточна и Югоизточна България участват близо 70 000 мирни граждани. Пронизани от калашниците на режима, загиват хора от селата Кус, Климент, Тодор Икономово, Езерче и Медовец, ранените са стотици. Световните информационни агенции разпространяват информацията за трагичните събития и комунистическата власт попада под тежка външна преса. Тодор Живков няма друг избор и отваря границите. Не става въпрос обаче за никаква свобода за излизане от България. Фактът, че решението се отнася само за турците и мюсюлманите, значителна част от които са принудени в рамките на 24 часа със служебно издадени паспорти да напуснат пределите на България, е категорично основание този процес да се определи като мащабна форма на етническо прочистване.  

Малка част от прогонените заминават за Западна Европа. Огромна част, около 400 хиляди са приютени от Р Турция.

Българската държава и демократичната общност вече 28 години не успяха да изработят консенсусна правдива оценка за характера, мястото и ролята на българската съпротива срещу комунистическия режим през м. Май 1989 г. Така те стават съучастници в сценария на ДПС за подмяна на истината с партийна митология. С мълчаливото съгласие на другите партии ДПС изгражда лъжливата теория за ролята на Ахмед Доган като организатор и ръководител от затвора на Майските мирни протести. Тази нагла лъжа намери своя завършен циничен израз в претенцията, изказана на 27-ми май 2017 година в село Медовец: „ДПС свали комунистическия режим“.

Истината е друга. Протестите на турците и мюсюлманите срещу             т. нар. Възродителни процеси 1971- 73 г., 1984 - 89 г., достигнали връхната си точка през май 1989 г., са българският политически аналог на Унгарското въстание от 1956 г., на Пражката пролет от 1968 г. и на всенародното движение „Солидарност“ на поляците от началото на 80-те години на миналия век. Истинският герой на тези събития е общността на турците и мюсюлманите, подкрепени от българските дисиденти и много други християни. Специално следва да се подчертае и един друг феномен – ролята на свободните медии. Вдъхновители на Майските протести са радио „Свободна Европа“, „Дойче Веле“, „BBC”, „Гласът на Америка“, „Гласът на Турция“, Агенция „Франс прес“ и десетки други, на чиито честоти туптяха сърцата на протестиращите. Никоя партия няма право да присвоява тази героична съпротива и саможертва, минимум защото тогава имаше само БКП, ако не броим казионното БЗНС.

Крайно време е Майските събития да получат своята заслужена историческа оценка и да бъдат включени в демократичния календар на България, респективно - да бъдат отбелязвани с подобаващ държавен, а не партиен протокол. Другото е гавра с историческата истина и с паметта на жертвите.

Подмяната на истината за май 1989 г. с мита за Ахмед Доган като организатор слага своя отпечатък върху целия български Преход към демокрация. Този мит е в основата на сценария за създаването на ДПС от вътрешни и външни стратегически центрове на посткомунизма. Те са били наясно, че заради наследството на т. нар. Възродителен процес над 1 милион турци и мюсюлмани са естествени демократи и не биха гласували за наследницата на БКП – Българската социалистическа партия. И на принципа „Ако няма да гласуват за нашите, да им попречим да гласуват за демократичните сили“ създават уж самостоен политически субект под свой контрол. ДПС е създадена не за права и свободи, а е наложена за контрол върху правата и свободите на турците и мюсюлманите в България и върху целия демократичен процес.

Във връзка с изпълнението на решението за прогонване на стотици хиляди турци и мюсюлмани с издадената на 25-ти май 1989 г. Заповед на зам.- министъра на вътрешните работи Григор Шопов изрично се разпорежда да не се допуска по никакъв начин завръщането обратно в родината на дисиденти, политически затворници и най-активно участвалите в протестните действия срещу Възродителния процес. Така превантивно БКП разчиства пътя на Доган, който е в първата група освободени на 22.12.1989 г. затворници. Другите ще чакат в затвора до м. Февруари, а останалите чак до м. Юли 1990 г. Поетапното освобождаване и включването на Доган в първата група цели той именно да бъде посочен на протестиращите за имената си етнически турци и мюсюлмани като техен върховен и единствен представител.

В знак на благодарност Ахмед Доган, вместо да поиска съд за възродителите, ще седне съмишленически на кафе с комунистическия диктатор Тодор Живков в Бояна. По-късно, вече забогатял, и той ще построи свои сарайски покои именно в Бояна.   

На втората редовна национална конференция на ДПС Доган оневини БКП с тезата си за колективната вина на целия български народ за престъплението Възродителен процес. Неслучайно след 1997 г. БСП идва на власт единствено с помощта на ДПС. Политическа генетика.

Палачи и жертви ведно. Цинизъм вместо демокрация. Горчиви, но добре прикрити истини, до които се стига трудно, заради продължаващата подмяна на истината.

Истинските герои на Май 1989 г. и техните потомци все още чакат от държавата признание и възмездие.





29.05.2017 г.                         ПП ДОСТ

Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код