1. Предлагани ли ви са постове и пари от ДПС, след изгонването на Лютви Местан, за да останете в ДПС? Каква е сумата?


Пари и постове от ДПС след напускането ми от партията не са ми предлагали явно и открито, освен намеци в тази посока. Докато бях в ДПС обаче съм получавал одобрение и заявки, че политик с моя профил е необходим на партията и мога да разчитам на кариерно развитие. Не се поблазних и както е видно не мога да бъда купен с постове, пари и слава.

2. Поддържате ли връзка с хора от ДПС - избройте ги?


Връзка с представители на ДПС от високо ниво не поддържам. Случва се в кулоарите на Народното събрание, обществени мероприятия и при посещението ми в дадено населено място да се поздравяваме. Случва се при мое посещение в дадено село да проведем публичен приятелски дебат с кмета или местен председател. Не мога да си позволя да конкретизирам имена на лица, с които се поздравяваме, защото мисля, че по този начин ще ги поставя в конфузна ситуация. Ще припомня, че бях обект на обиди от страна на Председателя на ДПС г-н Карадайъ, който ме нарече „боклук“ в пленарна зала. Аз му заявих, че въпреки всичко той за мен е брат мюсюлманин. Нашата политическа култура не допуска цинично отношение към когото и да било, включително към политическите ни опоненти. Но трябва да е ясно, че с колегите от ДПС вече ни делят ценностни различия и с времето те трябва да се примирят, че са на губещата страна.

3. Заплашвани ли сте от хора от ДПС, страхувате ли се за живота си?

Заплахи съм получавал пряко, лично, директно, подмолно и индиректно. Това се е случвало на улицата, по електронната поща, съобщения по телефона и фейсбук и други средства. Тези заплахи не мога да ги определя, че са с произход ДПС, защото това би било клевета. Отново намеци от колеги в ДПС да бъда внимателен и предпазлив съм получавал, но не като заплаха, а с добронамерени чувства. Често бивам обект на агресивни закани чрез виртуалното пространство. Подавал съм сигнали към ДАНС и Прокуратурата, без особен резултат.

За живота си не се страхувам, защото всеки живот е дар от Бога и само Той разполага с него. Както казват старите помаци – „Когато и както каже Сайбията. Я съм готов“. Поел съм по път в защита на една ясна демократична визия и мисия. Дано не се наложи, но съм наясно, че понякога се плаща висока цена. Аз съм готов да я платя в името на добруването на народа и Родината. Отговорът ми не е клише и пропаганден популизъм. Трябва да призная, че с цел избягване на хулиганска агресия, провокация и оклеветяване избягвам да се движа сам. Особено когато ползвам градски транспорт, спортувам в паркове и посещавам мероприятия.

4. До вчера агитирахте за ДПС и си изкарвахте прехраната от ДПС, а сега хулите партията и казвате да гласуваме за ДОСТ. Каква е гаранцията, че утре няма да сте от друга партия и ще сте против ДОСТ?

До вчера агитирах за идеите на ДПС, но след 17.12.2015г. тези основополагащи идеи и принципи бяха подменени с нова линия, несъгласувана с избирателя и неотговаряща на очакванията и потребностите на страната и електоралните нагласи. Аз съм възпитан да защитавам истината, справедливостта и идеи. ДПС се отдалечи от тях и нямаше как да се съглася с това. При взимането на решението си аз се вслушах не само във вътрешните си демократични инстинкти, а и в гласа на избирателя ни.

Аз не приемам, че хуля ДПС. Аз давам политическа оценка и анализ, отправям обвинения в конкретика. За жалост част от обществото не се концентрира във факта, че не получаваме ясни и логични отговори и не сме по-чувствителни и настоятелни. Не хуля, не клеветя, не обиждам. Задавам политически въпроси. Тук не съм пасивен наблюдател и изпълнител на авторитарни наредби, не съм подлаган на цензура и не съм подценяван. В ДОСТ всички сме активни в изработването и провеждането на политики и не би било логично да има промяна в основната линия и идеологическата идентичност на партията. Партията не е цел или самоцел, а средство за провеждането на политики, чрез които да бъде в услуга на обществото.

5. Колко пъти посетихте Турция този месец, защо не посещавате и други страни с български граждани?

Този месец посетих Република Турция съответно на 05.09.2016г. за двучасово телевизионно участие на живо в Тек Румели с колегата Шабанали Ахмед. Второто ни посещение започна на 21 и беше за няколко дни. Поводът беше среща с наши съграждани, живеещи в градовете Измир, Маниса, Анкара и Истанбул. Проведохме среща и с неправителствени изселнически организации, с представители на централната и местната власт – кметове и министри. Поставихме теми, касаещи интересите на българските граждани, живеещи в Турция. Работихме по структурирането на ДОСТ.

Преди началото на този месец не бях пътувал в Турция известно време, но нашите съграждани настояваха да бъдат посетени, за да имат възможност да зададат своите въпроси и поставят исканията си. Скоро ще продължим работата си в Измир, Гебзе, Бурса и тракийската част. Отзоваваме се на очакванията и поканите, отправени към нас, защото ценим всеки гражданин на България. От 10.09 до 14.09 бяхме в Швеция и Дания. Там също проведохме множество срещи с живеещи и работещи сънародници. Установихме нови контакти, както и дискутирахме политиката на ДОСТ. Организирахме културна програма в Копенхаген по случай Свещения празник Курбан Байрам. Посетихме съгражданите ни на работните им места, за да ги поздравим за празника.

 Сега ни чака активна работа отново в България. Очакванията са големи и ще се опитаме да посетим всяка точка на страната. Активно работим, но признавам, че времето не ни стига, за да бъдем навсякъде където сме поканени. Ще дадем всичко от себе си и нека симпатизантите на ДОСТ да проявят разбиране. Очаквайте ни, защото знаем, че можем да разчитаме на жив и динамичен диалог с идеалистите, които искрено желаят промяна в политическото мислене, говорене и действие!

6. Вие ли сте дясната ръка на Местан в партията ДОСТ?

Аз съм един от петимата зам.-председатели на г-н Лютви Местан. Етикетът „дясна ръка“ не е моя самооценка, а плод на външен поглед. Сиреч, желая и целя да се развие идеята ДОСТ и да намери своето място в политическото пространство. Не съм амбициозен кариерист. Ще бъда щастлив и удовлетворен, ако успеем да наложим целите и задачите, поставени от ДОСТ. Компромис с идеалите си, разбиранията си и методите си не бих направил никога и го показах, отказвайки се от ДПС. Всички колеги дават своя принос за развитието на ДОСТ и не се чувствам по-специален и призван. Скромни, търпеливи, устремени, просветени и с дълбоко чувство на отговорност.

7. Защо има агресия във всяко едно ваше изказване, където и да е било - в парламента или пред граждани? Защо е тази агресия от вас?

Не приемам оценката, че Хафъзов е агресивен в изказванията си. Риторично ще Ви попитам – бихте ли посочили едно мое изказване или действие, с което ясно да съм дискриминирал, заплашил, обидил или унизил когото и да било? Конкретизирайте понятието „агресия“ с факти и цитати. Аз мога да посоча примери в тази посока от изказванията на други политици и общественици. Но бих желал да водим диалог по същество. В какво се изразява моята агресия? Като настойчиво искам демокрация, свобода, равноправие, опознаване, уважение, взаимно приемане, сигурност и други универсални ценности ли? Имам енергичен темперамент. Това е така! Но не и агресивен. Какво съм поискал или поставил като тема, което изключва, застрашава или заплашва определено лице, група, страна, международния мир, националната сигурност и обществения ред? Като пламенен демократ за отговорност, свобода и толерантност аз съм готов да преосмисля поведението си, защото ценя мнението на всеки гражданин. Но моля да бъдете справедливи и обективни към мен. Имам своите недостатъци, но те не са тези тежки политически грехове, в които ме обвинявате. Много често ме характеризират и като фанатик и радикален. Не приемам и тези обвинения. Радикалният и фанатичен човек не харесва и приема правото на другия да съществува по начин, различен от неговите разбирания и възгледи. Смята, че е носител на единствения възможен модел за поведение и начин на живот. Не приема различията, иска тяхното физическо премахване. А ако се вслушате в моите послания, аз имам точно обратните виждания. Аз искам приобщаване, взаимно разбиране и уважение. Мултикултурният модел е част от моята демократична концепция. Различията са капитал и богатство. Опитвам се да вникна в спецификата на всеки различен от мен и да съжителствам пълноценно с него. Без да се ограничаваме и обвиняваме. Не агресивен и фанатичен, а демократичен и толерантен е профилът ми.

8. Кога мислете да спрете с агитацията на турски език?

Смятам, че няма да се откажа от тази своя гражданска позиция. Агитацията на турски език е част от моето човешко и гражданско право, отнето ми със закон. Така както преди 89 година бяха забранени множество културни практики и дейности, отново със закони и наредби и въпреки това хиляди наши дисиденти не се подчиниха на този опит за асимилация и отнемане на достойнство, така и аз ще се възползвам от правото си на гражданско неподчинение в знак на протест. Не го правя само за себе си, а като защита на една група съграждани, които представлявам и очакват това от мен. На определено събрание или мероприятие говоря на български език и когато се обърна към залата искат ли да им кажа нещо на майчин получавам утвърдителни възгласи и подкрепа. Кой съм аз да не се вслушам в гласа на суверена? Подчинявам се! Още повече, че не правя нещо лошо и непристойно. Какво лошо има да кажеш на турски, че обичаш Родината си, че ще се опиташ да служиш на нацията, че обичаш хората такива каквито са? Ще отговарям на очакванията на избирателя, когато се изправя пред него и достойно ще го представлявам.

Именно затова смятам, че трябва да настъпят промени в Изборния кодекс, с които да се премахнат всички дискриминационни текстове и рестрикции ограничаващи свободната човешка воля. Езикът не е заплаха, а богатство. Важното е да работим за мир, просперитет, толерантност, равноправие и свобода в България, а как ще се изразим, за да подканим народа да ни подкрепи, би трябвало да е въпрос на избор. Добър пример в тази сфера е Швеция. Нека почерпим от опита на тази либерално-демократична страна, за да извисим нивото си. Ако утре се приеме друг антидемократичен закон, подобен на тоталитарните от преди 89 година, и на тях ли сляпо да се подчиним, или всички заедно да се противопоставим и работим за толерантна и свободна България? Моля за разбиране и нека продължим конструктивния диалог по този и другите чувствителни теми.

 България трябва да бъде демократична страна и само тогава ще получи своето заслужено място и развитие на международната сцена. Затова като либерална партия акцентираме на евро-атлантическото развитие на България. Само при пълноценна интеграция в тези ценности всички граждани ще намерят шанс да живеят пълноценно, щастливо и спокойно.

 


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код