http://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/ruhna-mitat-za-dogan-mayskite-buntove-sa-rakovodeni-ot-nezavisimoto-druzhestvo-za-pravata-na-choveka

Рухна митът за Доган – Майските бунтове са ръководени от Независимото дружество за правата на човека

ДПС приватизира възпоменанията за Възродителния процес, но не могат да махнат маската на ДС от лицето на Сокола


27 години демокрация, а продължаваме да четем близката си история през очите на „архитектите“ и летописците от Държавна сигурност. Фалшиви изследователи я покриха с митове и идеологизираха събития, които днес са приватизирани от отделни партии, единствено за лично употреба. Част от този политически фолклор се оказаха и Майските бунтове на преименувани с български имена турци и мюсюлмани през лятото на 1989 г. Съпротивата им бе директно насочена срещу режима на Тодор Живков и БКП, но трето десетилетие продължава да бъде обект на фалшификации. Българските историци и академичната общност мълчат гузно по болезнената тема, опитвайки се да не настъпят политически интереси и зависимости, свързани преди всичко със Сараите и Доган. Така ДПС последователно и настъпателно, използвайки и ресурса, и безхаберието на държавната власт наложи фалшивата и много спорна историческа версия, че лично Меди Доганов – Ахмед Доган, ръководи и направлява зад решетките на Пазарджишкия затвор протестите на хиляди жертви на Възродителния процес. Целта е, първо, да бъде прикрита зловещата роля на Доган – Сава, като щатен агент и провокатор на Държавна сигурност, внедрен в Пазарджишкия и Старозагорския затвор, за да донася и контролира нелегалната съпротива срещу комунистическия режим. На втори план, обаче, службите и ДПС изграждат на лидера на партията измамния образ на автентичен борец срещу тоталитарната власт, притежаващ даже свръхестествените способности да контролира народните бунтове .

Именно този опит на ДПС да приватизира Майските събития станаха миналата година в родопския град Джебел повод за остри провокации и скандали по време на възпоменанието. Хората на Сокола, с развети партийни знамена и плакати, освиркаха турския посланик(когото преди това години наред бурно и радостно приветстваха, б.р.), граждани, политзатворници и жертви на тоталитарния режим, събрали се да почетат паметната дата, само защото бяха в обкръжението на лидерите на ДОСТ. Тази година джебелският площад на 19 май отново се очаква да стане арена на подобно противопоставяне между привърженици на ДПС и ДОСТ. Кметът на града Бахри Юмер предупреди чрез медиите да не се партизира възпоменанието.

Още през 2014 г. Лютви Местан, като председател на ДПС предложи честванията през май и декември, свързани с борбата против Възродителния процес, да влезнат в националния календар, да се почитат с подобаващ протокол, а не с партийни знамена, лозунги и крясъци. Но тази теза се посрещна на нож от ДПС и с безразличие от другите политически играчи.

ДПС няма да се откаже доброволно да изпусне монопола върху пропагандата, моделираща тези паметни събития, оставяйки хората да пазят и помнят историята без идеологически и партийни клишета и мантри.

Протестите през май 1989 г., включващи гладни стачки, мирни демонстрации, изпращане на петиции до международната общност са най-масови в Кърджалийско, Разградско, Шуменско, Толбухинско, Търговище. В селата Дулово, Пристоя, Тодор Икономово и др. падат и жертви, пронизани от милиционерски куршуми. Бунтовете срещу комунистическия режим са мотивирани от провеждащата се в Париж конференция за правата на човека, където специално е отделено място на ситуацията в България. Протестите от пролетта на 1989 г. на турци и мюсюлмани за граждански права и религиозни свободи предизвикват в края на май така наречената Голяма екскурзия, а на 29 май Тодор Живков официално обявява, че гражданите могат да пътуват в чужбина и отваря границата към Република Турция. В следствие на това над 350 хил. български граждани от смесените райони се изселват от страната, а само няколко месеца по-късно рухва режимът на БКП и ДС.

В продължение на 27 г. ръководството на ДПС, оглавено от офицери и агенти на ДС, всяка година ритуално и ревностно чества майските протести, продължавайки да митологизира образа на Доган и на нелегалната организация на турци политзатворници, преродила се по-късно в ДПС. Парадоксален факт обаче е, че днес нито един от тези политзатворници не е останал в политическата партия, която се олицетворява от съвременния българин със задкулисието и мафията, и има непрекъснати апетити да управлява държавата и управляващите.

Въпреки фолклора, налаган от платените „историци“ на ДПС няма документи или архиви, които да свидетелстват пряко, че Меди Доганов е „мозъкът“ на тези протести. Разказват се просто устни истории, които назначени от Сокола летописци насаждат в масовото съзнание на обществото.

Наскоро стана достояние разсекретена Справка на ПГУ на ДС (виж в прикачения файл, б.р.), в която е обобщена информация на службите за подготвянето на майските протести. Посочени са и имената на основните активисти. В документа като главен организатор се сочи Независимото дружество за правата на човека, основано и оглавявано от Илия Минев. ДС ясно говори за създаване на „турско крило“ към нелегалната правозащитна организация, а по-късно в съпротивата се включват „Демократична лига за правата на човека“ и „Дружество за защита на Виена – 89“. От началото на февруари 1989 г. Радио „Свободна Европа“ започва да обявява имената на новоприети членове на дружеството от смесените райони, създаваните нови структури, както и да информира за протестите им в страната.

За Разградска област пълномощник на „турското крило“ на Независимото дружество за правата на човека става Филип Раданов Симеонов, а секретар е Наум Галинов Наумов (в Справката са посочени с българските им имена, а днес е трудно да се установи настоящата самоличност на тези автентични борци, които МВР не успява да контролира, б.р.). За Варненска област пълномощник е Александър Събев Венков, съобщава ДС. Според комунистическите тайни служби цялата дейност на „турското крило“ се провежда на конспиративни начала, а основните организатори от страна на Независимото дружество са секретарят Петър Манолов, политическият емигрант Петър Бояджиев, д-р Константин Тренчев, Стефан Вълков, свещеника Христо Събев и др.

ДС донася, че на 15 април 1989 г. Бисер Рунтов (Ибрахим Рунтов, виж по-долу видео клип с позицията му за Доган, б.р.), в казанлъшкото село Долно Изворово създава „Мюсюлманска инициативна група“ към Независимото дружество.

Ваклин Хубенов пък ръководи съпротивата в Каолиновския район. На 3 срещу 4 май 1989 г. в неговия дом се провежда събрание на 10 български мюсюлмани, които подписват обща декларация за старт на щафетна гладна стачка, считано от 6 май същата година. Декларацията е огласена от Здравко Хубенов по „Свободна Европа“. В стачките участват по пет лица, които гладуват по пет дни, а протестът трябва да продължи да началото на Парижката конференция за правата на човека. На 6 май гладна стачка в Каолиново започва Филип Симеонов, Захари Маринов, Наум Наумов, Коста Костов. След тях в различни краища на страната са обявени близо 100 гладни стачки, алармира ДС. 

На 16 май 1989 г. в Джебел се създава структура на „турското крило“, която набелязва и конкретни протести.

Според Справката опасните активисти на майските бунтове са Галя Исаева от Нови пазар, Филип Арсов от Пристое, Милко Антонов от Орляк, Симеон Христов от Тервел, Алдин Демиров от Хитрино и Стоян Антонов от Хитрино.

Не закъсняват и репресиите срещу подбудителите на протестите – в края на май 1989 г. поетът Петър Манолов и отец Благой Топузлиев от Независимото дружество са изгонени принудително от България.

В окръг Толбухин (Добрич, б.р.) прокуратурата дори повдига обвинения на най-активните бунтари. Те са изготвени от тогавашния зам. районен прокурор Георги Желев(виж прикачения файл, б.р.). Според него по това време в областта е действала организирана група, която целяла да провокира социалистическата власт, да разедини народа и да урони авторитета на БКП като ръководител на държавата. Като основни организатори са обвинени Рени Алекова Хаджиев (Руфкия Халил Мехмед), Невен Емилов Миланов (Шабан Еминов), Емил Асенов Хаджиев (Емин Хамди) и Мартин Емилов Мартинов (Мустафа Еминов).

Според държавното обвинение на 22 май 1989 г. стотици мюсюлмани се събират пред сградата на МВР в центъра на град Толбухин, днес Добрич, с искане за задгранични паспорти. На 25 май пък е организиран протест пред партийния дом в областния център. Бунтарите издигали плакати с надписи: „Искаме правата си!”, „Върнете имената ни!”, „Свобода на политическите затворници!”, „Искаме свобода за изселване!” и др. МВР установява, че повечето от активните участници в протеста са свързани роднински и са участвали и в демонстрациите в селата Бенковски, Тервел, Безмер, Дулово и Каолиново. За тартор на групата е обявена Рени Алекова Хаджиева (Руфкия Халил Мехмед). По същото време съпругът й Давид Асенов Хаджиев – Неждмедин Хак, е политически затворник в Пазарджик. В зората на демокрацията заедно с Меди Доганов във Варна той учредяват ДПС, но разочарован по-късно, прекратява всякакви контакти със Сараите.

 Руфкия Мехмед днес си спомня, че са арестувани и близо седмица са държани в следствения арест в Толбухин. По-късно им повдигат обвинения, започва процес, но се проваля, защото вече е стартирала Голямата екскурзия, Живков е отворил границата с Турция.

„Нашата задача беше, след като политическите затворници обявят гладна стачка, ние да поведем мирни граждански протести, които да получат международен отзвук. Но хората се страхуваха. Освен турци и мюсюлмани ни подкрепяха и много българи. Съдебният процес пропадна, защото и комунистическият режим изживяваше последните си дни на агония“, свидетелства днес Руфкия Халил Мехмед(Рени Алекова Хаджиев).

Покойният политзатворник Авни Вели, осъден още преди началото на Възродителния процес за действия срещу комунистическата власт и създаване на нелегална организация също свидетелства категорично в последното си интервю пред Faktor.bg, че години наред ДПС налага фалшивия мит за Доган. Самият Вели, заедно с Исмет Паниш е организатор на протеста в Джебел, на 19 май 1989 година. Той обаче никога не става член на ДПС, а и години наред партийните секретари на Доган не го допускат до тържествата, посветени на майските протести на турците.

„От ДПС ме увещаваха да обявя, че Ахмед Доган е ръководел протестите в Джебел, а ние сме получавали от него конкретни наставления от затвора. Това е абсолютна измама. Тогава за Меди Доганов дори не бяхме чували. Отказах категорично да участвам в тази фалшификация, която цели просто да създаде на един агент на ДС образа на народен борец“, разказваше Авни Вели.

В архивите от този период на „Свободна Европа“, „Дойче веле“ и Би Би Си, Независимото дружество на Илия Минев се сочи като основен вдъхновител и организатор на Майските бунтове. Името на агент Сава никъде не се споменава. В годините на подставената демокрация обаче организацията на Илия Минев бе тотално игнорирана от демократичните процеси. Най-дълго лежалия в комунистическите затвори и хората му не бяха допуснати дори като оратори на митингите на СДС и младата опозиция, а организацията бе овладяна от внедрени ченгета и провокатори.

На кого са нужни митовете за Майските бунтове?

Единствено ДПС и почетният им председател днес продължават да имат интерес да поддържат фалшивата пропаганда, че бунтовете на турци и мюсюлмани са ръководени от Доган от затвора. В първите години след демокрацията партията стъпва на този измислен темел, за да се легитимират пред обществото като правозащитна организация с принос за падането на комунизма. В Сараите са наясно, че ако тази измамна роля на Доган бъде осветена и разобличена, ДПС губи идеологическата си същност, а лидерът й - обаятелния образ на борец за правата на турците и мюсюлманите.

Агресията на ДПС на миналогодишните възпоменания са вик за спасяване на измамата и мита за Доган, който реално е продукт на други сили – ДС и КГБ.

Най вероятно и тази година босовете в етнокорпорацията ще прибегнат до противопоставяне и политизиране на честванията, защото знаят, че развенчавайки легендата за Майските събития, губят ореола си на мъченици на комунизма и борци за права и свободи. В цялата порочна игра на митове и легенди отговорност носят и държавата и политическите партии, които не само, че не оцениха Майките бунтове като автентичен национален капитал за свалянето на живковия режим, а оставиха върхушката на ДПС да приватизира възпоменанията за лична изгода. В началото на прехода егоизмът и високомерието на младите десни опозиционни партии и пръкналите се нови демократи не позволи името на Независимото дружество за правата на човека и Илия Минев да се наредят сред заслужилите за падането на комунизма. Неизгодна беше и истината, че не интелектуалците от жълтите павета на столицата, а хиляди безименни българи, турци и мюсюлмани разклатиха тоталитарния режим и ускориха промените към демокрация.

Фалшивият преход възнагради Доган със сараи, замъци, яхти, лични пристанища, обръчи от фирми, той управлява управляващите, той разпределя порциите в държавата, НСО го пази като национална ценност, а частни историци издават захаросани биографии за него. Но Сокола загуби битката за сърцата на хората, митовете за легендарния борец срещу комунизма се пръснаха като сапунени мехури. Върху лицето на момчето от Дръндар остана единствено маската на ДС, защото тя е истинската му същност, а гражданите вече знаят, че за истината никога няма достатъчно високи дувари.


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код