СТАНОВИЩЕ относно българските парламентарни избори, проведени в Турция на 26 март 2017 г.

За парламентарните избори, проведени на 26 март 2017 г. в Република Турция, бяха разкрити общо 35 избирателни секции. Предвид драстичното намаление на броя на избирателните секции спрямо предходните парламентарни избори и факта, че най-голямата българска изселническа общност е в гр. Бурса, Българския хелзинкски комитет (БХК) изпрати свой наблюдател, който да наблюдава изборния ден в турския град.1 По време на изборния ден, БХК наблюдава изборния процес в седем от общо осемте избирателни секции, открити в града и неговите околности.2

Според официалната информация, публикувана на уеб страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК), на тези парламентарни избори общият брой гласували избиратели според положените подписи в избирателния списък в избирателните секции в Република Турция е 33 005 души. В сравнение, официалните данни от парламентарните избори, проведени на 5 октомври 2014 г., показват, че разкритите избирателни секции в турската държава са общо 136, а гласувалите лица, според положените подписи в избирателния списък е 62 569 души, или почти двойно повече от гласоподавателите на настоящите избори.

Основни нарушения:

На първо място, броят на избирателните секции в града, който беше драстично намален от 37 секции за парламентарните избори през 2014 г. до осем секции през 2017 г., беше крайно недостатъчен предвид огромния брой хора, имащи избирателни права.3 Това предизвика хаос, огромни опашки и напрежение у гласоподавателите и членовете на секционните избирателни комисии (СИК). Резултатът от това беше, че мнозина хора се отказваха от правото си на глас предвид нуждата да изчакват реда си в продължение на часове още от самото начало на изборния ден. БХК счита, че така поставеното ограничение от 35 секции в държави извън страните-членки на ЕС е силно дискриминационно и основно насочено срещу българските избиратели, живеещи и упражняващи правото си да гласуват в Турция. Ефектът от това ограничение силно затрудни и на практика лиши част от избирателите от правата и задълженията им.

Отделно на 23 март 2017 г., или едва три дни преди изборния ден, Централната избирателна комисия въведе допълнително ограничение на изборните права на българските граждани в чужбина, като даде указания декларациите по чл. 33, ал. 2 във вр. с. чл. 243 от Изборния кодекс да се попълват в изборното помещения и да се подписват пред членовете на СИК при вписване в избирателния списък. Тези указания противоречат на изискванията, поставени от Изборния кодекс, където липсват каквито и да е ограничения и допълнителни изисквания относно начина и мястото на попълване на въпросната декларация.4 В този смисъл е и решение на Върховния административен съд от 15 март 2017 г., в което съдебният състав приема, че в Изборния кодекс „[н]яма въведени изисквания откъде избирателят се снабдява с [декларацията], как и къде да бъде попълвана и подписвана, поради което е допустимо това да бъде сторено по всякакъв допустим от закона начин“5. Освен това, въпросните указания бяха въведени извънредно, дни преди самия изборен ден без те предварително да бъдат обективирани в приетите от ЦИК Методически указания6, така че те да могат да бъдат обжалвани навреме.

Жалба срещу тези указания все пак беше внесена от коалиция „ДОСТ“ на следващия ден – 24 март 2017 г. Жалбата постъпва в ЦИК в 16.57 часа, но във Върховния административен съд (ВАС) тя постъпва едва в 09.25 часа на 27 март – денят след изборите. Това е и причината, тя да бъде оставена без разглеждане от ВАС предвид процесуалната ѝ недопустимост, тъй като е отпаднал правният интерес от оспорването на горепосочените указания на ЦИК.7

Допълнителните изисквания, въведени от ЦИК, затрудниха изключително много изборния процес в Република Турция, като въведоха недопустими пречки пред това избирателите да могат да упражнят избирателните си права. Освен че забави изборния процес, въведеното изискване от ЦИК постави и дискриминационно изискване за наличието на ценз за грамотност, какъвто ценз не се изисква от никои от българските граждани, които гласуват в рамките на територията на страната.

В допълнение, членовете на част от СИК в гр. Бурса въведоха и други извънредни ограничителни мерки, непредвидени в изборното законодателство, включително забрана гласоподавателите да се подпомагат един друг в попълването на декларациите, като забраняваха всякакви разговори между тях.

Всички тези мерки, предприети от законодателя, ЦИК и СИК в изборния ден засегнаха диспропорционално една определена група български граждани – гласоподавателите в Република Турция. Нещо повече, в навечерието на изборния процес, медийното пространство беше залято с информация и пропаганда срещу подаването на гласове от именно тази група граждани. Не на последно място, представители на коалиция „Обединени патриоти“ бяха допуснати от българските власти да блокират пътникопотока от Турция към България, действия нескрито насочени изключително към българските гласоподаватели, живущи в Република Турция.8

Всичко това води до заключението за една целенасочена акция по ограничаването на политическите права на цяла група от граждани и лишаването им от възможността да изпълнят правото си и задължението си да гласуват.

Други нарушения:

По време на наблюденията си, БХК установи следните нарушения:

- Въпреки очакванията за струпване на голям брой избиратели пред и в изборните секции, организация по изчакването на реда и влизането в изборното помещение не беше изначално създадена в по-голямата част от наблюдаваните избирателни секции. Това причини хаос и напрежение у избирателите. Част от тях биваха буквално смачквани от тълпата, а когато най-сетне успяваха да се доберат до изборното помещение бяха във видимо недобро състояние и имаха нужда от подкрепа.

Особено тежък беше проблемът в избирателната секция в кв. Йълдъръм, където заради липсата на каквато и да е организация и крайната изнервеност на чакащите гласоподаватели, около 15 души нахлуха в изборното помещение, което наложи спирането на изборния процес за около 15 минути, докато редът бъде възстановен.

В същата секция, изборният процес вървеше изключително бавно, като за времето до 13 часа бяха успели да гласуват едва 248 души. Членове на същата избирателна комисия пък изказаха призиви, че хора, които не са предварително записани в избирателния списък, не бива да бъдат допускани до гласуване.

В избирателната секция в кв. Йенибаглар също беше наблюдавано голямо струпване на хора без нужната организация, което доведе до пререкания, физическо блъскане и бутане. Въпреки призивите на БХК до СИК и български консулски служител за въвеждане на организация по изчакване на реда, такава не беше въведена в рамките на периода на наблюдение на изборния процес в секцията.

- Част от избирателните секции (секциите в кв. Йенибаглар и кв. Караман) бяха разположени на втория етаж в местните училища, въпреки факта, че учебните сгради бяха празни. Секцията в Кестел също беше недостъпна, предвид стъпалата, които трябваше да бъдат изкачени, да бъде секцията достъпена. Липсата на достъпна архитектурна среда представлява дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация и е в състояние да лиши или силно да затрудни упражняването на глас от страна на хора с двигателни затруднения.

- Избирателната урна в избирателната секция в кв. Йенибаглар към 10:30 сутринта не беше запечатана с хартиени ленти, въпреки изричните изисквания това да стане преди началото на изборния ден. След намесата на БХК, урната беше запечатана. В същата секция застъпник на политическа партия стоеше изправен до изборната урна, като контролираше процеса на това гласоподавателите да пускат бюлетините си в нея. Това представлява недопустима намеса на застъпник в изборния процес.

**********************************************************************************************************************************

1 БХК беше регистриран от Централната избирателна комисия за участие с наблюдатели в изборите в и извън страната с решение № 4521-НС от 16 март 2017 г.

......         

2 Наблюдаваните от БХК секции в изборния ден включват: Избирателна секция (ИС) № 325900301, намираща се в сградата на Консулската канцелария на Р. България в града; ИС № 325900303 – кв. Йълдъръм; ИС № 325900304 – Кестел; ИС № 325900305 – Нилюфер, кв. Гьорюкле; ИС № 325900306 – Нилюфер, кв. Караман; ИС № 325900307 – кв. Демирташ и ИС № 325900308 – кв. Йенибаглар.

......

3 Според неофициална информация, цитирана от Българското национално радио, това са около 50 000 души само в Бурса.

.......

4 Чл. 33, ал. 2 от Изборния кодекс гласи следното: „[…] [п]ри избори […] за народни представители […]

избирателят представя и декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място в същите избори. Декларацията се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него. В списъка се вписват всички данни на избирателя от документа му за самоличност.

.....

5 Върховен административен съд (2017), Определение № 3197 от 15 март 2017 г. по адм. дело № 3057/2017, достъпно и в Интернет на: https://goo.gl/alrrna.

.....

6 Централна избирателна комисия (2017), Методически указания на Централната избирателна комисия по прилагане на Изборния кодекс за секционните избирателни комисии извън страната за изборите за народни представители на 26 март 2017 г., приети с Решение № 4460-НС от 10 март 2017 г. на ЦИК, достъпни и в Интернет на: https://goo.gl/lp4jj7.

.....

7 Върховен административен съд (2017), Определение № 3791 от 28 март 2017 г. по адм. дело № 3504/2017, достъпно и в Интернет на: https://goo.gl/12DHCv.

.....

8 Прокуратура на Република България (2017), „След сезиране на главния прокурор, СГП започва проверка за престъпление против политическите права на гражданите“, Прессъобщение, достъпно и в Интернет на: http://www.prb.bg/bg/news/aktualno/sled-sezirane-na-glavniya-prokuror-sgp-zapochva-pr/.







Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код