НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТИЧЕСКА ГАВРА С НАД 1 МИЛИОН ТУРЦИ И МЮСЮЛМАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ

Урокът за насилствената асимилация на турците и мюсюлманите от комунистическия режим, наречена цинично от БКП “Възродителен процес,” в новия учебник по история и цивилизации за 10-ти клас на издателство “Домино” представлява не само грубо манипулиране на историческата истина, но е и откровена гавра с паметта на десетки мирни граждани, изтребени зверски от комунистите, със страданията на хиляди политически затворници, с близо половин милион прокудени и с всеки човек, лишен от име, език, вяра и култура. 

”Възродителният процес” наред с избиването на десетки хиляди български граждани от комунистите след 9-ти септември 1944 година е едно от най- тежките престъпления на комунистическата диктатура. “Възродителният процес” е комунистическо зло. Това е аксиоматична истина, която не може да се постави под съмнение и по която не може да се спори. Авторите на учебника на издателство “Домино” са избрали съвършено друг извратен подход. Вместо да представят в пълен обем издевателствата на тоталитарната власт, на които немалка част от българските граждани са преки свидетели, се поставя избирателно акцент върху речите и оценките за тези събития на диктатора Живков,а фалшификациите на Държавна сигурност се издигат в ранг на официални исторически документи. Тук цинизмът достига връхната си точка - учениците, порядъчно заредени с лъжите на ДС за “съществуването на цели 42 нелегални протурски терористични групи, които извършват убийства на българи”, трябва сами да дадат оценка за събитията. Освен това , според този урок няма разстреляни мирни граждани. Най- много някой да е ударен от заблуден, рикоширал куршум, а “ малката Тюркян е стъпкана от тълпата, след като майка й я изтърва на земята”.

Питам се и това ли ще търпим? Възможно ли бездушието ни да е стигнало до такива мащаби? Реакцията на българското гражданско общество, на интелектуалците, не може да се изчерпа със заслужаващата дълбок респект и признателност позиция на проф. Евгения Иванова в писмото й до министъра на образованието и други единични граждански позиции. Необходим е един далеч по-сериозен отпор срещу опитите за реабилитиране на комунистическото наследство. Фалшифицирането на истината за “Възродителния процес” е елемент от тази по-обща тенденция, която разяжда ценностните основи на българската демокрация.

През годините се наслушахме на политически речи за възхвала на комунизма. Сега сме изправени пред далеч по-сериозен проблем. Лъжите за комунистическото минало преминават от политиката в учебниците по история и заявяват претенция да се превърнат в държавен стандарт за учебно съдържание.

Министърът на образованието следва незабавно да отмени учебника на издателство “Домино”, защото урокът за “ Възродителния процес” в него ще замърсява съзнанието на идните поколения с лъжите и заразата на зле прикритата национал-комунистическа пропаганда. В противен случай министър Вълчев губи морално-политическите си основания да бъде образователен министър в страна член на ЕС, който със своята резолюция за “Европейската съвест и тоталитаризма” осъжда тоталитарните режими и препоръчва изучаването на истината за комунистическото минало. Идеята е “да се знае, за да не се повтаря”. Въпросният учебник на изд. “Домино” няма нищо общо с този принцип, защото в него истината е подменена с ченгеджийски фалшификати.

Очакваме задължителната реакция на министър Вълчев. Той би могъл да отиде една крачка по-напред от министър-председателя си Бойко Борисов, който преди години изрази частично несъгласие с методите на “Възродителния процес”, но категорично подкрепи асимилаторските му и антихуманни цели. Тази ретроградна, откровено посткомунистическа теза на Борисов, изразена публично в ефира на БТВ, не срещна каквато и да е съпротива. Това означава само едно - България все още не е преживяла драматично комунистическото насилие върху турците и мюсюлманите. Катарзисът така и не се случи. Престъплението не е осъдено нито от съда, нито дори морално. Фактът, че са възможни учебници по история с подобно съдържание, означава, че думите на извинение, дори гласувани от НС декларации по темата се оказват само думи, а не реално мерило за демократична зрялост. Каквото е отношението ни към комунистическото минало, в частност към “Възродителния процес”, такава е и самата ни демокрация - “полу, пост, квази” и прочее заслужени епитети.

Вярвам, че високите ми очаквания за по-силен отпор от гражданското ни общество и по-специално от българските интелектуалци ще бъдат правилно оценени, защото от задкулисния сбор, наречен 44-то НС, нищо не може да се очаква. Там имат далеч по-сериозни грижи, свързани с апартаменти, яхти, електроцентрали и сараи.

Далеч не на последно място стои и отговорността на самата общност на турците и мюсюлманите в България. Всички ние име вина за това, че се оставихме дълги години в монопола на една партия, която чрез създателя си ни предаде още в първите години на прехода. Мълчахме покорно, когато, вместо да поиска справедлив съд за диктатора Живков, на 8.11.1992 г. той отиде в дома му на помирително кафе. “Помирение” е евфемизъм, зад който беше скрита най-грозната сделка на българския преход - отказ от справедливо възмездие, отказ от определени права (статут на малцинство) срещу лични облаги. Сделката беше официализирана още на Първата Конференция на ДПС през 1993 г., когато след свалянето на Филип Димитров, в Доклада Доган изведе порочната теза за “колективната вина на народите за престъпленията на тоталитарните режими”. Тези престъпления нямало да бъдат възможни без съгласието на народите и затова отговорността не можело да се сведе до определени групи (разбирай вината не е на БКП, а на народа). Така комунистическите сатрапи бяха оневинени от човек, който говореше като политически представител на жертвите. Това е основната причина да няма нито един осъден за насилственото преименуване, за десетките убити и за хилядите политически затворници. Цинизмът на ДПС достигна връхната си точка през последните години, когато общински съветници на тази партия във Велинград и Лозница единодушно подкрепиха решения за издигане на паметници на комунисти-възродители - на генерал Атанас Семерджиев, изпратил армията срещу мирни протестиращи и на члена на Политбюро на БКП Пенчо Кубадински.

Така стигаме до учебниците по история. Предложеното ни съдържание на конкретния урок за “Възродителния процес” е продукт на едно мислене, което от една страна отрича съществуването на малцинства и на тази база прави опит да оправдае асимилаторската политика на БКП като своеобразно възраждане на българските етнически корени на турците и мюсюлманите в България.

Въпрос на гражданска отговорност е дали ще продължаваме да търпим този цинизъм и гавра със свещената си идентичност.

Има само едно решение - Българската държава с промяна в Конституцията да ни признае официално за малцинство и от гледна точка на този неоспорим факт и в учебниците по история да се даде оценка за “Възродителния процес” като тежко комунистическо престъпление срещу етническата, религиозната и културната идентичност на българските граждани - турци и мюсюлмани.

Лютви МЕСТАН

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДОСТ


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код