ПОЛИТИЧЕСКО СЛОВО НА НА Г-Н ЛЮТВИ МЕСТАН


УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА УЧРЕДИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСТИ,

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

В тази зала ни събра вярата в универсалните евро-атлантически ценности и дълбокото убеждение, че българският национален интерес е неразривно свързан с НАТО и Европейския съюз (ЕС). Тази вяра включва свободата, отговорността и толерантността.

Скъпи приятели,

Искам преди всичко да Ви благодаря за гражданската доблест и смелост днес да сте тук въпреки натиска и репресията, на които сте подложени. Нашата кауза е по-силна от репресията. Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ) се учредява в името на равноправието на всеки български гражданин, независимо на какъв език за първи път е произнесъл святата дума `мамо` и каква вяра изповядва в Създателя.

В период, когато не само националисти и националпопулисти, но и представители на системни партии от триадата ляво – център – дясно подлагат на безпрецедентна атака либерализма, мултикултурализма и толерантността, сочейки ги за основни виновници за тежката криза, която изживяват Европа и светът заради бежанската вълна и тероризма в лицето на Ислямска държава, ние – учредителите на ДОСТ, днес издигаме високо глас в защита на тези фундаментални принципи, защото тяхната алтернатива са авторитарните режими, които рано или късно прерастват в диктатури.

На 27 февруари проведохме заседание за учредяване на Инициативен комитет, който прие Учредителна декларация за създаването на политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ).

Днес на нашата Учредителна конференция заявяваме, че учредяваме една нова, либерална, откровено натовска и европейска партия, която ще служи на българските граждани, на избирателя.

Ние ще освободим избирателите от безалтернативността да гласуват за партии, чиито лидери със своята абсолютна власт отдавна са превърнали принципа за единството в принцип на единственост, незаменимост и пожизненост в духа на отречените тоталитарни модели. Това са модели, при които лидерството се изражда в култ към личността до степен, че лидерът е прав дори когато е съгрешил. Само че от историята знаете как завършва всичко това... Абсолютната власт ражда произвол и корупция, като експлоатира искрения вот за права и свободи на българските граждани за реализиране на частни корпоративни и олигархични интереси.

Затова ДОСТ - освен натовска и европейска – ще бъде и решителна антиолигархична партия. Наша кауза е реалната демокрация, при която всеки, независимо от социалното си положение и политическите си възгледи; независимо от своя етнически произход, вяра и име, да бъде равноправен пред закона и да има своите шансове за социална реализация и европейски стандарт на живот. Тук е мястото за някои разсъждения и отговори на трите основни въпроса, които неизбежно бихме си задали не само събраните в тази зала съмишленици, но биха си задали и гражданите на страната.

Защо учредяването на ДОСТ е обективна необходимост?

Защо българският политически живот има нужда от нова либерална партия?

Защо повече от всякога има нужда от автентичен либерализъм, защо има нужда от реабилитиране на мултикултурализма и на толерантността?

Отговорите на тези въпроси предполагат да се направи правдив анализ на политическата ситуация у нас и в по-общ план – на състоянието на демокрацията в България. Предложен като конкретика, този анализ изисква, на първо място, да отчетем факта, че на дванайсетата година от членството в НАТО и на десетата – в ЕС част от българските граждани все още не се чувстват пълноценно евро-атлантици; не изповядват и не осмислят в пълна мяра като вътрешна потребност и ресурс ценността `евро-атлантизъм`; продължават да живеят с усещането за втора категория европейци, със стандарт на живот далеч от европейския.

Замислете се:

Краен национализъм, ксенофобия и език на омразата, които заявяват претенция да се превърнат в норма на политическо говорене и поведение;

Медийни бухалки вместо свобода на словото;

Държавата е проникната от престъпни, олигархични и сенчести интереси;

Неефективна съдебна власт;

България е сред страните с най-висок дял на сивата икономика. Ниските данъци не са самодостатъчно условие за решаването на този въпрос. Освен икономически стимули е необходимо безусловно установяване на върховенството на закона и реално функциониращи в полза на публичния интерес институции;

Икономиката е заклещена в състояние на застой или в най-добрия случай – на бавен растеж и оттам – висока безработица, предопределяща съдба на гурбетчии за младите български граждани;

Икономическото и социално неравенство в България е с най-високи стойности в рамките на ЕС;

Силно централизирано управление. Принципът на субсидиарността не се разбира и затова не се прилага;

Липса на координация. Коалиционността е изродена в принцип на партийно феодализиране на властовите позиции. Тази оценка е валидна не само за Тройната коалиция, но и за Кабинета Борисов 2;

Стратегия 2020 е европейски документ без национално приложение. България е втората страна с най-нисък дял от бюджета за образование и наука. Образователна реформа няма. Едва 55% от младежите на възраст от 15 до 24 години са обхванати в образованието. При ромите показателите са още по-притеснителни;

Там, където се забелязват наченки на идеи, липсва административен капацитет за реализирането им;

Задълбочаваща се дезинтеграция на етно-религиозните малцинства.

И всичко това в страна – член на ЕС. Защо?

Причината е в струпването на няколко обстоятелства и кризи:

1.Разколебана атлантическа идентичност;

2.Недоизградена европейска идентичност;

3.Усещане за криза на политическата система и на институциите заради корупцията и олигархичния модел на устройство;

4.Липса на реформи;

5.Криза на либерализма, мултикултурализма и толерантността.

Правото на свободно движение в европейското пространство по никакъв начин не компенсира тези същностни дефицити и проблеми в националното ни пространство. Напротив – това само засилва усещането за икономическо и социално неравенство и се е превърнало в механизъм за непрекъснато изтичане на демографски, интелектуален и трудоспособен потенциал извън страната. Достатъчно ли е, ако кажем, че формалното членство на България в НАТО и ЕС не е трансформирано в реално?! Като лаконична констатация на състоянието ни може и да е достатъчно, но констатациите не посочват причините и не представят уплътнената парадигма от исторически, политически и социални механизми, които определят причинно-следствената логика днес да се чувстваме по този начин – все още на една привидна ръка разстояние от европейската си мечта.

Мнозина днес премълчават или са забравили в какъв исторически контекст страната ни направи стратегическия си избор за интеграция в европейските и евро-атлантическите структури и по колко различен начин изглеждаха пътят ни към членство в ЕС и пътят ни към членство в НАТО. Политическият консенсус, постигнат в 36-то обикновено Народно събрание през есента на 1993 г. за присъединяване на България към модерните евро-атлантически структури, стъпи върху разбирането, че тази интеграция не следва да се разглежда като политически контрапункт на традиционните исторически връзки с Русия.

Реалностите на геополитическата сцена днес са не просто различни, а диаметрално противоположни на конфигурацията от надежди, отразяваща картината отпреди две десетилетия. Днес Русия е в образа на агресор срещу суверенна европейска държава като Украйна и окупатор на ключова част от нейната територия – Автономна република Крим, както е официалното й наименование според украинската Конституция. Това обстоятелство неизбежно поставя не само ценността, но и политическия инструментариум на евро-атлантизма в съвсем нов контекст.

Има сериозни основания да се твърди, че българското общество не е готово за предизвикателствата на този нов контекст. Най-силните доказателства дойдоха от онова т.нар. предколедно слово на почетния председател на ДПС при скандалното отрицание на парламентарната Декларация във връзка със сваления руски самолет от нашите натовски съюзници, какъвто съюзник на България в НАТО е РТурция. В словото от 17 декември, освен спорни констатации като „ЕС е джудже във военно-политическо отношение“, „няма такова нещо като свободата, толерантността, отговорността, дори сигурността и стабилността“, се съдържа и абсолютно неприемлива констатация, че „Турция може да породи сложни взаимоотношения и кризи в региона на Балканите и Европа“. Да се твърди подобно нещо за страна, която задържа на територията си 2,7 млн. бежанци и така генерира стабилност за региона и Европа, е скандално некоректно. Най-голямата грешка е в това, че чрез непремерената, преднамерена и далеч от реалността констатация се даде начало на събития, вследствие на които отношенията между две приятелски, съюзнически и съседни държави пострадаха тежко. Освен това, като се замислим, тази брутална реч тежко накърни в дългосрочен план естествените човешки и родови контакти на повече от милион граждани, една част от които по принуда заселили се в РТурция. Искам много специално да благодаря на изселническите организации, които се разграничиха категорично от това слово и дадоха ясен знак, че нищо и никой, повтарям, никой не е в състояние да прекъсне естествената ни духовна връзка, защото тя е в името на приятелството между РБългария и РТурция, в името на съюзническото им партньорство в НАТО.

Освен спорни констатации, в тази реч има една безспорна лъжа – че НАТО не е имала позиция за инцидента с руския самолет. НАТО обаче изрази консенсусна позиция на спешното си съвещание в Брюксел. Международната система е устроена върху принципа на зачитане на териториалната цялост и суверенитета на държавите. Декларацията, която прочетох в Парламента, относно кризата със сваления самолет, а преди това и позицията по повод на окупацията на Крим от страна на Русия се разполагат именно в този контекст. Не съжалявам, че заради категоричната защита на универсалните евро-атлантически ценности бях изключен в стила на най-ярките тоталитарни образци на саморазправа. Горд съм с позициите си и хиляда пъти да бях убеден, че ме очаква подобна саморазправа, хиляда пъти бих представял тези Декларации с чувството на изпълнен политически дълг.

Ако позициите от предколедното слово имат своето генеалогично обяснение, то трудно бихме могли да си обясним официалната българска политика на практически неутралитет в тази остра кризисна ситуация с наш атлантически партньор. Фактът, че въпреки официалната позиция на НАТО, Декларацията, която представих на 25 ноември 2015 г. в българския Парламент, бе единствената политическа позиция в подкрепа на атлантическата сигурност и солидарност, при пълното мълчание на другите парламентарни групи, недвусмислено показва, че въпросът, дали членството на България в НАТО е стратегически ценностен избор, или е конюнктура, все още не е намерил своя категоричен отговор. РБългария има нужда от политически сили, които ще градят международните отношения на страната ни не от позиция на неутралитет, а с ясно съзнание за принадлежност към НАТО. Само така страната ни ще генерира реално атлантическо доверие към себе си.

Що се отнася до първопричините на десетата година от членството на страната в ЕС да продължаваме да стоим в унизителния Механизъм за сътрудничество и проверка, следва да отбележим – макар че РБългария:

покри формалните критерии за членство в ЕС;

осъществи огромна по мащабите си промяна в закони и в подзаконови нормативни актове;

изгради европейски по своята същност регулаторни органи и институции на демократичната държава и по критерий транспонирано европейско право страната ни да е сред водещите в ЕС;
макар правилата и законите ни да са европейски, проблемът е в това, че приложението им далеч не е европейско.

Оказва се, че един закон, който работи и дава отлични резултати в определени държави, попаднал в различна социо-културна среда, дефектира и вместо да произвежда върховенство на правото, нарушава права и генерира корупция. Институциите на демократичната държава, вместо да защитават публичния интерес, обслужват частни, олигархични интереси. Тъжният извод е, че 26 години непрекъснато създаваме нови и нови закони, но сме пропуснали да инвестираме в най-важното - възпитанието на нов, стратегически европейски манталитет, в нова, европейска култура за прилагането на законите. В българското общество има консенсус, че корупцията е проблем №1. България стана класическо потвърждение на максимата: корумпирана държава – бедни граждани. Борбата с повсеместната корупция се изчерпва с медийни заклинания. Ефективно противодействие няма. Това вече е нетърпимо. Промяната обаче следва да започне от самите партии. Първом те следва да се освободят от обръчите на зависимостите. В противен случай закономерно губят основанието за собственото си съществуване и ще бъдат заменени, също така закономерно, от нови политически субекти.

Уважаеми г-жи и г-да учредители,

Скъпи приятели,

Българските граждани отдавна не могат да бъдат заблуждавани със заклинания. Решителността, с която една или друга политическа партия реално противодействат на корупцията и олигархията, е новото мерило за политическата им пригодност. На политическата сцена ще останат само тези партии, които покриват този нов императив на гражданското общество. Това означава готовност за фундаментални промени във всички системи и най-вече – в съдебната власт. Тук още веднъж потвърждавам тезата за необходимостта от свикване на ВНС, което да отпуши енергията на реформаторските сили в българското общество. Реформата на съдебната система не е абстракция, а означава нещо пределно конкретно – справедливо наказание за корумпираните и освобождаване на държавата и нейните институции от олигархията.

Има едно внушение в българското общество, че олигархията е омерта, нещо като непреодолимо съзаклятие между политически и бизнес интереси, които зорко пазят своите гърбове, и никой не произнася наглас характера и степента на политико-олигархичните зависимости. Подходът при търсене на отговора за олигархията и олигарсите трябва да бъде и функционален, и персонален. Преди всичко функционален, тъй като персонализацията без функционално обяснение означава явлението да бъде запазено, като само се сменят персоналните му носители.

Казвал съм и друг път, че олигархията, с други думи – печеленето на огромни средства чрез политическата власт, както и упражняването на скрита политическа власт чрез многото корупционни пари имат едно основно средоточие – властта, в това число и най-вече изпълнителната власт. Олигархията не мисли в категориите партньори – опоненти, защото се ръководи единствено от своя интерес. В редица случаи олигархичният модел предпочита да управлява и да прави скрити коалиции в икономическата и във финансовата сфера, вместо открити коалиции на съвместими политически принципи и легитимна отговорност.

Ние в ДОСТ сме решени да се изправим срещу вкорененото задкулисие, да го разобличаваме и да бъдем неговата либерална алтернатива.

Уважаеми г-жи и г-да учредители,

От тази гледна точка заявката за ясен и категоричен евро-атлантически и либерален по идеите си политически проект е още един незаобиколим и непреодолим политически императив. Това е императив не само като алтернатива за разочарованите от досегашното статукво и безсилие, но и шанс за ново начало за продуциране на сериозни по експертизата си и евро-атлантически по своята същност политики.

Защо повече от всякога имаме нужда от автентичен либерализъм, от препотвърждаване на мултикултурализма и толерантността?

Този въпрос изисква един задълбочен отговор, който обхваща не само българските, но и европейските реалности.

Както вече казахме, либерализмът, мултикултурализмът и толерантността днес не просто са обект на тотално отрицание, но са посочени като основен виновник за тежката геополитическа криза, която светът изживява като огромна бежанска вълна заради войната в Сирия и като тероризъм в най-уродливата му форма Ислямска държава. Не само националпопулисти, но все по-често и високопоставени представители на системните партии говорят за края на толерантността, за смъртта на мултикултурализма и за изчерпаност на либералната демокрация. На този фон избуяха и се превръщат в доминанти идеологии като орбанизъм и изолационизма на Качински. Свой пробив преживяват националистически движения като „Алтернатива за Германия“, Националният фронт във Франция, Фарадж в Англия и др.

За нас като либерали не съществува избор между свобода и сигурност. Ние смятаме, че съвременната сигурност може да бъде гарантирана с повече демократични свободи.

Серията терористични актове, практическата война, която съвременната демокрация води срещу тероризма, поставят ключовия въпрос за баланса между свободата и сигурността. Все по-силно се чуват гласове, че в името на сигурността гражданите трябва да се откажат от свободата си. Няма никакво съмнение, че трябва да бъде укрепена системата за сигурност – и в националните държави, и в ЕС като цяло. Но не за сметка на свободата, а за да се гарантира свободата на гражданите. Ако някой е готов да пожертва част от свободата си за своята сигурност, в крайна сметка ще загуби и сигурността си, и свободата си, бе казал Бенджамин Франклин.

Бежанската криза поставя и въпроса за отношението на ЕС към етно-религиозните различия до степен, че даде нови аргументи на апологетите на представата за Европа като затворен християнски клуб. Европа, която беше символ на отвореното общество, не може да бъде превърната в неговата противоположност и да се затвори в своите шенгенски граници. Въпросът за интегрирането на етно-културните различия в националните държави – членки на ЕС, както и въпросът за готовността на Европа да се разшири по посока на страни, чиито граждани са с различна етническа и религиозна идентичност, е въпрос на постигане на съвременна мултикултурна, толерантна европейска идентичност.

Обратното води до затваряне на Съюза в сегашните му граници и до социално изключване на етно-културните различия вътре в националните държави. Политика, която превръща изолираните граждани от гетата в потенциално оръжие в ръцете на Ислямска държава. От тази гледна точка колкото и популярен да изглежда орбанизмът, както и путинизмът между впрочем, не могат дълго да просъществуват. В условия на глобализация държавите и обществата ще стават все по-мултикултурни. Това е необратим процес, който, вместо да се отрича, следва да се управлява с механизмите на модерната демокрация.

Проблемът не е в либералната демокрация, а в това, че не е реализирана докрай философията му. Няма алтернатива, която да замени либералната демокрация. Всъщност алтернативата на либерализма, мултикултурализма и толерантността са затворените авторитарни режими.

Под либерално у нас в продължение на десетилетия се разбира единствено аморфен клиентелистки център, който да се включва при определени конюнктури като „балансьор“ с амбициите да се люлее между лявото и дясното. По ирония на съдбата аморфният клиентелизъм така и не доведе силата на махалото си до дясно-центристко управление, а си остана заключен в лявата фикция на социално-либералния модел.

У мнозина възниква може би въпросът по какви причини ДПС, прокламираща се в момента като основната либерална партия в България, не съумя да реализира или да се впише в открита формула на дясно-центристко управление.

Скъпи приятели,

Невъзможността за дясно-центристко управление между ДПС и която и да е от така наречените десни партии в България има просто обяснение. Фалшивото либерално и имитационното дясно въртят „зъбчатите колела“ на своята гузност в различни посоки и полагат усилия дори да не се погледнат, за да не вземат да се разобличат взаимно. Несъстоялото се дясно и несъстоялият се либерализъм са причината за несъстоялото се дясно-центристко управление.

Този анализ за състоянието на дясното и на либералния център би трябвало да означава, че са налице класическите предпоставки за разцвет на лявото, което обаче е в още по-тежка криза. Защото българското ляво като част и от кризата на европейската левица така и не успява все още да намери категорична национална опора за нови и модерни леви послания. Левият електорат в България непрекъснато губи почва и се стопява, защото е поставен в условията на историческо безвремие.

През трите години като председател на ДПС аз се опитах да провеждам отчетлива политика на евро-атлантическа градация и проясняване на образа на ДПС с идея Движението... да се завърне в управлението на страната през парадния вход – легитимно програмно и прозрачно дясно-центристко управление. Опитът не успя. Оказа се, че все по-видимите стъпки към заемане на отговорна евро-атлантическа позиция на ДПС, и то на основата на съвременните либерални принципи, са приличали на отчаяно политическо „сапьорство“ за „разблокиране“ на олигархичното „задкулисие“, което е „парализирало“ ДПС.

Ретроградните сили светкавично се опитаха да определят пронатовската Декларация за сваления руски самолет като протурска, за да обслужат националистическите архетипове в българското общество. Подобно определение обаче е не просто груба политическа неточност, а нещо много по-сериозно и опасно – политическа некомпетентност и аналитическа непригодност.

Политическата стойност на Декларацията е в това, че бе конкретно продължение и оперативен израз на разработения проект за разширяване на ЕС към западните Балкани и Източна и Югоизточна Европа.

Дълбоко вярвам, че ЕС не може да си позволи стратегия на затваряне като отговор на кризата. Затворен ЕС е мъртъв ЕС. Например отнемането на мечтата на украинското гражданско общество страната им да стане член на ЕС, би бил краят на самата европейска мечта.

Идеята от писмото ми до лидерите на либералните партии за разширяване на ЕС към западните Балкани и към Източна Европа придоби особена актуалност в контекста на един от големите пикове на бежанската криза. Поразително е, че в деня на Конференцията на либералните партии от Източна Европа (ЛИБСЕН), проведена през септември`2015 г. в София, европейската идея за разширяване получи възможно най-висока политическа и експертна подкрепа от президентите на Словения и Хърватия. Смисълът на подобен проект бе в това чрез разширяване на ЕС да се разшири и зоната за сигурност на Съюза, както и да се намери общоприемливо хуманно решение на бежанската криза. Подготвената от Софийската конференция Резолюция беше отразена като основна част и в Резолюцията на АЛДЕ. Впоследствие ДПС, вместо да разгърне тази либерална идея като част от разбирането за необходимостта от трети, либерален път на развитие на ЕС, се отрече декларативно от либерализма чрез своя почетен председател, чийто евро-атлантически скептицизъм надмина този на Волен Сидеров и на Валери Симеонов, взети заедно.

Ето защо и европейската, и българската политика се нуждаят от автентичен либерализъм, който се явява алтернатива на националпопулизма, евроскептицизма и на „орбанизацията“ в политиката. По-нататъшната „орбанизация“ в европейската политика би била началото на края на европейската идея и на самия ЕС, който все повече се нуждае от „трети, либерален път“ и концепция за своето развитие.

Кризата на евро-атлантизма е не просто мечтата на авторитарните режими, а най-силното алиби за съществуването им. Съответно евро-атлантизмът, разбиран като система от ценности, като активно демократично гражданство, е единственото нещо, от което авторитарните режими се боят.

Уважаеми г-жи и г-да,

Нашето разбиране за криза не е основание за песимизъм, а обратно – е основание за нови политики на консолидация на институционализираната демокрация и на гражданското общество като неин двигател по пътя и чрез разширяването на ЕС. В този смисъл идеята ни за западните Балкани и Източна Европа придобива нов, стратегически смисъл.

Когато говорим за Югоизточна Европа, ние не би следвало да се притесняваме да говорим открито и за РТурция като за наш, на България, стратегически партньор в НАТО. Нямам никакво намерение да плащам политически данък за каквито и да е представи за РТурция като заплаха за националната ни сигурност и националната ни идентичност. РТурция е с решителен принос за членството на страната ни в Северо-атлантическия съюз и за България е полезно да разработим специална стратегия за отношенията си с южната ни съседка. Ако България и Турция работят заедно, биха допринесли много положително за сигурността на ЕС.

РТурция, независимо от конюнктурата на конкретните си политически управления, има своите исторически и стратегически основания да търси своето място в ЕС, след като още преди десетилетия е станала една от ключовите опори на Северо-атлантическия съюз.

Днес, също като страните от ЕС, Турция е обект на тероризъм, осъществяван от ИДИЛ (ДАЕШ), както и от дългогодишния сепаратистки противник на страната ПКК. В такива условия тази страна носи отговорност за сигурността на ЕС, задържайки на своя територия близо 2,7 млн. бежанци. По същество това е пример за разширена зона за сигурност на Европа, при който страна – кандидат за членство в ЕС, е натоварена с ангажимента да гарантира сигурността на Съюза, без да носи формалните политически белези на интегриран пълноценно член.

Затова страните от ЕС, най-вече заради своите граждани и заради изначалната обща идея на Съюза – да бъде семейство на различни народи, различни култури и пъстри цивилизации, следва да подкрепят членството на РТурция, разбира се, след като тя покрие всички критерии. Всичко това може да бъде обрисувано и като геополитически фигури. Конфигурацията на атлантизма на Балканите е изразена от четириъгълника България, Румъния, Гърция и Турция. В същото време измерението на ЕС е представено от триъгълника Румъния, България и Гърция. Пълна евро-атлантическа симетрия в тази част на Европа ще бъде възможна тогава, когато атлантическият четириъгълник България, Румъния, Гърция и Турция се трансформира в разширен евро-атлантически многоъгълник, който включва Западните Балкани и страните от Източна и Югоизточна Европа.

Днес не може да се посочи нито една държава, която да е моноетнична, моноконфесионална, или монокултурна. А ако няма нито една такава национална държава, как може да допуснем съществуването на по-уедрени геополитически образования, построени на принципа на моното. От тази гледна точка представата за ЕС като християнски клуб е не само нонсенс, но и по същество отрицание на самия Съюз.

Уважаеми г-жи и г-да учредители,

В заключение искам да споделя, че ако в изложението ми дотук ставаше дума за ДПС, то бе заради претенцията на тази партия да представя либерализма в българската политика. На 17 декември 2015 г. стана ясно, че тя е всичко друго, но не и либерална. Тази партия е устроена така, че Гордиевият възел на корупцията, олигархията и проруските интереси, в които лидерът и неговият кръг от довереници са заклещили българската демокрация, не може да се разплете отвътре. Той може да бъде единствено разсечен с общите усилия на демократичното гражданско общество. В този смисъл ДОСТ ще изиграе своята решителна роля, за да се превърне България в истински европейска, истински натовска държава. В името на тази кауза ние ще се борим за доверието на всеки гражданин, независимо от вяра и етнос. ДОСТ ще бъде отворена и за онези избиратели, дори и активисти на ДПС, които повече не могат да бъдат лъгани и които повече не желаят да бъдат заложници на корпоративни и олигархични интереси. Значителна част вече се вляха в ДОСТ. А онези, които се колебаят, искам да ги уверя, че ще се противопоставим решително на натиска върху малцинствата, с който се насаждат страхове и комплекс за малоценност. Ние сме за еднакво гражданско самочувствие на лицата с различна идентичност. Имаме за цел да трансформираме българското националистическо пространство в българско демократично пространство с активно гражданско общество. Това е нашият просветен граждански патриотизъм. За него трябва да сме вътрешно свободни. Затова ДОСТ е партия на смелите, на свободните граждани.

ДОСТ ще бъде либерална партия не само като етикет, но и като вътрешнопартийно устройство. Ще бъде партията на демократичните либерални дебати, на основата на които ще се взема всяко наше решение.

В ДОСТ - партията на просветените демократични дебати, председателят, който и да е той, ще бъде пръв сред равни, ще бъде равен на всеки един избирател. Повече ще е единствено отговорността му.

Искам да обърнете внимание на Проекта за Устав. Ние ще бъдем първата партия в България, която въвежда в Устава си специален раздел Мандатност. В ДОСТ председателят и областните председатели не могат да заемат тези позиции повече от два мандата, защото сме партия, а не корпоративно дружество.

Уважаеми г-жи и г-да,

Скъпи приятели,

Днес ние не просто учредяваме ПП ДОСТ, днес ние заставаме зад една кауза, която не се ограничава и не се изчерпва само с нов политически проект. Нашата кауза е защита на либерализма, мултикултурализма, толерантността и демокрацията. Ние тръгваме на политическа и гражданска битка за принципи, за човека с неговото право на идентичност, достойнство и демократичен хоризонт.

Ние не разбираме интеграцията само като политическо представителство в Парламента и в местната власт, а като интегриране във всички структури и системи на българската държава, в това число и в цялата им йерархия. Този въпрос е особено актуален за ромската общност, защото тя е най-дезинтегрирана или, ако трябва да спестим политическия евфемизъм – е гетоизирана. Интеграцията означава обхващане на ромите в образователния процес от възможно най-ранен етап – в системата на предучилищното възпитание и подготовка. Това не може да се осмисли като партиен, защото по същество е важен национален въпрос.

Ние ще работим за подобряване на качеството на живота и благосъстоянието на всеки български гражданин. Имаме много конкретни идеи за осигуряване на заетост на младите хора тук, в България, за да им спестим участта на гурбетчии. Поставяме акцент върху проектното инвестиране в земеделието и животновъдството в региони с ограничен потенциал за други сфери.

Искам още веднъж да подчертая, че в ДОСТ сме категорични: не приемаме интеграция за сметка на идентичността ни, защото интеграция без съхранена идентичност е асимилация. Ще настояваме и ще се борим за подобаващо уважение към нашата полиидентичност – етническа, религиозна, но и национална – на български граждани, равноправни и в политическо, и в социално-икономическо отношение.

Затова наши опоненти ще бъдат тези, които виждат в нас хора „второ качество“, без право на майчин език и на равноправна социална реализация. Наш партньор е всеки, за когото идеалът за пъстра, мултикултурна, толерантна, ще рече хармонична България и Европа е смисълът на модерната политика. Ще успеем, защото имаме като свое верую Демокрацията, Отговорността, Свободата и Толерантността!

Отговорът на въпроса дали ще успеем, е в нас. Зависи колко силно всеотдайно ще работим за нашата кауза – демократична, евро-атлантическа България – майка на всички свои чеда.

Благодаря Ви за вниманието.

Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код