ПОЛИТИЧЕСКИ МАНИФЕСТ

НА ПП ДОСТ

ЗА УЧАСТИЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА БЪЛГАРСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ – 26 МАЙ 2019 г.


ДОСТ – ГЛАСЪТ НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

     Присъединяването на България към НАТО и ЕС е най-значимият успех в историята на Третата българска държава. Страната ни има злочеста съдба от участието си в Съюзи по време на Първата и на Втората световни войни.

     Включването към комунистическия Съветски блок е най-голямата трагедия на българския народ, несравнима дори с националната катастрофа в Първата световна война.

     Членството в НАТО – 2004 г., и в ЕС – 2007 г., е формалният акт на освобождение от комунистическия съветски ботуш. България постигна формалното си членство в тези два Съюза на свободата, демокрацията, върховенството на закона, но все още е далеч от реалното и пълноправно интегриране във всички техни системи. Най-яркото доказателство за тази теза е все още действащият Механизъм за сътрудничество и оценка и хактът, че на 13-та година от членството сме извън Шенген. Обяснението е просто – България все още не е покрила европейските стандарти за демокрация и за човешки права; продължава да възпроизвежда рецидиви на комунистическото минало и тоталитарния режим на управление – „корупция по високите етажи на властта, зависима от политически натиск съдебна власт, засилващ се политически и икономически натиск върху свободата на медиите, насилие срещу етнически малцинства“ (цитатът е от последния Доклад на Държавния департамент на САЩ за България).

     Резултатът – България е най-корумпираната и най-бедна държава в ЕС.

     Това положение е отчайващо за българския народ, но е напълно по вкуса и интереса на корупционните икономически и политически среди в българското общество. Те винаги са били против членството на България в НАТО и ЕС, но заради огромната обществена енергия от края на 90-те години на миналия век и началото на 21-ви век бяха принудени да замълчат. Създаде се едно фалшиво усещане за обществен и политически консенсус.

     Днес, в новата геополитическа среда, когато Русия и Путин открито заявяват своите неоимперски амбиции, българските им маши излезнаха от латентното си състояние и на висок глас поставят въпроса за излизането на България от НАТО и, макар и по-свенливо, от ЕС.

     Няма съмнение, че основният сблъсък на предстоящите европейски избори е между рушителите на европейската идея и партиите, които дълбоко и истински изповядват евроатлантизма. В ЕП не трябва да има място за български политици, които се борят да разрушат ЕС. В ЕС няма място за слугите на Кремъл. За ДОСТ е аксиома – загубим ли ЕС и НАТО, губим всичко. Изборите за Европейски парламент (ЕП) ще се проведат в условия на най-тежката от падането на Берлинската стена насам геополитическа криза. Тя засяга и ЕС, доколкото поставя на изпитание неговата цялост. И тук не става въпрос собствено за Брекзит. Брекзит, макар несъмнено да е най-видимото, далеч не е най-значимото проявление на тази криза. ЕС може без Англия, но няма да оцелее, ако допусне ерозия на основополагащите принципи и ценности. Точно те са поставени на изпитание. Не само в държавите – кандидати за член, но и във всички национални държави – членки на Съюза, се забелязва възход на крайно националистическите и на националпопулистките настроения. Антиевропейската (антисъюзна) риторика се превърна в норма на модерно политическо говорене и вече е представяна не само в законодателните органи на страните – членки, но и в самия ЕП, в който популистите изместиха от третото място либералдемократите и заявяват амбиция да се превърнат във водещо политическо направление в Европа.

     Заразата на разрушителния антиевропейски популизъм разяжда демократичната тъкан и на страните – основателки на ЕС (Германия, Франция, Италия и др.). Трудно може да се посочи незасегната държава. Въпреки националните специфики на Алтернатива за Германия (Германия), Северна лига и Пет звезди (Италия), Национален фронт (Франция), Партия на свободата (Австрия и Холандия), Златна зора (Гърция), Подемос (Испания), Обединени патриоти (България), всички те имат общи характеристики – либералдемократите („либерастите“ по техния жаргон), „соросоидите и пр. глобалисти“, бежанците и, разбира се, малцинствата са „врагове, от които Европа трябва да бъде освободена“. Освен това сегашният либерален модел на ЕС „лишавал страните – членки от суверенитет и национална идентичност“ и затова ЕС трябва да се преобразува в „Европа на отечествата“. Това е едно цинично принизяване на концептуалната теза на генерал Де Гол, който никога не е бил антиевропеец. Именно Франция е държавата, чийто външен министър Робер Шуман е един от родоначалниците на идеята за ЕС.

     „Европа на отечествата“ е идеологема, зад която рушителите на Съюза скриват страха си от общите правила и регламенти. По тази тема в България няма адекватно политическо говорене. Общите регламенти се представят като застрашаващи националния ни интерес. Отделни теми като Истанбулската конвенция, пакетът „Макрон“ се извеждат на преден план, за да дискредитират глобалната идея за необходимост от общи регулаторни механизми, без които самият ЕС е немислим. Те в крайна сметка защитават европейските граждани, но се явяват европейски бич за мафията и нейните корупционни схеми в съответните държави. В български условия имаме ярък пример, който потвърждава тезата – ако България беше част от общия Европейски банков надзор, нямаше да преживее трагедията с фалита на КТБ, който струва на българския народ над 4 млрд. лв. – два пъти повече от средствата за военните самолети F-16 Блок 70, за които преговаряме със САЩ.

     ЕС не е само географско понятие, нито механичен сбор от държави. Преди всичко е глобална система от споделени ценности, сред които на първо място е политическият плурализъм, върховенството на закона и гарантираните човешки права. Неслучайно държави с авторитарни режими като Путинова Русия, макар да са разположени географски върху картата на Европа, не са и не биха могли да бъдат членки на ЕС.

     Именно Кремъл е най-заинтересован от ценностната ерозия, а оттам и от разрухатта на ЕС и несъмнено разполага с огромен ресурс за разгръщане на стратегия за катализиране на тези процеси. Хибридната война на Русия срещу ЕС не е измислен книжен израз, а жестока реалност. ЕС „трябва да бъде разрушен“, но не е Крим, за да бъде атакуван военно. Трябва да бъде разбит отвътре. Може да звучи парадоксално, но това е най-прекият път за съхраняване на авторитарната власт на Путин. Историческият опит показва, че и най-силните тоталитарни режими, въпреки военната си мощ, рухват под напора на отприщения бент на демократичните процеси. Руските демократи виждат в ЕС ценностния антипод на Путиновия режим и самото съществуване на Съюза е от екзистенциално значение за задълбочаване на демократичните процеси в руското общество. Същото се отнася и за Украйна, и за младите демократи от Балканския полуостров. От тази гледна точка значението и стойността на ЕС са много по-широки от неговите собствени граници. При разрушен, дори при отслабнал ЕС балканските държави и Украйна ще се превърнат отново в руска колония. Това, за съжаление, е валидно и за България, спрямо която Русия има специален план, придобил известност като плана „Решетников“, чийто финал е изваждането на България от НАТО и връщането й в геополитическото пространство на Русия като нейна Задунайска губерния.

     Остава и ние да проумеем, че европеизмът е немислим без атлантизма. Евро-атлантизмът е единно, макар и двукомпонентно понятие и точно тук е проблемът на парламентарно представените български партии.

     Решението за започване на преговори със САЩ за закупуване на военни самолети е стратегически правилно и ние напълно го подкрепяме, но това не снема тезата ни, че в 44-то Народно събрание на Република България няма нито една партия с недвусмислена евроатлантическа идентичност.

     Проруското БСП и Марешки, който иска референдум за излизане от НАТО, са ясни и не заслужават коментар. Подкрепата на ДПС е поредна проява на политическо двуличие и търговия, защото цели индулгенция за последващи теманета пред Кремъл и Путин и замазване на корупционно-олигархичния облик.

     Същинският проблем е ГЕРБ. Тази партия носи огромна отговорност заради безпринципния си съюз с откровено прокремълските български националисти. Още преди три години ние изведохме като основен критерий за атлантизъм отношението към съдбата на Украйна и незаконната окупация на Крим. ГЕРБ не издържа този изпит, защото е в съюз с Атака на Волен Сидеров, за която Крим е руска територия.

     Днес Борисов е за F-16, но беше пас за опита за убийство на семейство Скрипал, за което още чака доказателства. А когато става въпрос за противодействие на тоталната военна доминация на Русия в Черноморския басейн, умилостивява контекста с виденията си за туризъм, платноходки и яхти. Пък е сляп за развените руски знамена по цялото българско Черноморие от Дуранкулак до Резово, което с Росенец и Камчия изглежда като руски анклав. Това не дразни националната гордост, чест и достойнство на българските държавници и пишман патриоти, чийто национализъм винаги е бил проруски, а не пробългарски.

     ПП ДОСТ ще участва в изборите за Европейски парламент с идеята за демократична, либерална Европа в условия на разрушен либерален консенсус, с ясното разбиране, че това не е популярно. Ще отстояваме идеята за демократичен, атлантически и плуралистичен ЕС, в който етнически и религиозно различните ще се чувстват пълноправни и достойни европейци. Защото и Берлинската стена падна със солидарните усилия на всички европейски граждани демократи – християни и мюсюлмани, които комунистическият режим в продължение на половин век насилствено откъсна от демократична Европа.

     ДОСТ е за „ЕС на гражданите“, който ще съхрани едновременно достойнството и идентичността на националните държави и на техните граждани, в това число на принадлежащите към етническите, религиозните и културните малцинства. И точно тук сме изправени пред фундаментален проблем. Разбирането за ЕС като християнски Клуб е толкова силно застъпено, че не само в посттоталитарните държави, но и в старите демокрации се надигат крайнонационалистически и националпопулистки гласове срещу нехристиянските малцинства в Европа – турци, роми. Мигрантите от Близкия и Далечния Изток и от Африка се посочват за универсални виновници и врагове на Европа. Националните държави, макар да са подписали и ратифицирали международните Договори за защита на малцинствата, отказват да ги прилагат на практика. Дори има държави, които упорито отказват да признаят безспорния факт на съществуването им, за да легитимират политиката на явна и скрита дискриминация.

     За съжаление, България е класически пример за страна, която все още не е признала статут на национално малцинство на над 1 милион турци и мюсюлмани в България, както, разбира се, и на ромите. В края на второто десетилетие на 21-я век в България – член на ЕС и НАТО, все още е престъпление политическата агитация на майчин език. Паричните глоби, които се налагат, са несъвместими с ценностната система на ЕС.

     Затова партия ДОСТ е на категорична позиция, че е настъпил историческият момент да се постави открито и смело въпросът за законовото признаване на статут на национално малцинство на етнически, религиозно и културно различните български граждани, така както българската държава поиска това за етническите българи – малцинство в Албания, Украйна, Унгария, Молдова и пр.

     Във връзка с този приоритет на партия ДОСТ е специалната Декларация на партията за организиране на Национална подписка с искане за признаване на статут на национално малцинство за етнически и религиозно различните български граждани, която е неразделна част от настоящия Политически Манифест.

ПРЕСЦЕНТЪР НА ПП ДОСТ


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код