Тази събота в Словакия се проведе първият тур на президентските избори. Резултатът сам по себе си е интересен заради огромната преднина на новата звезда на словашката политика Зузана Чапутова(либерал-демократ), която спечели над 40% от гласовете срещу едва 18% за Марош Шевчович от управляващата партия СМЕРЧ.

Поводът да се ангажираме с тази статия обаче е свързан със символното значение на онова, което се случи в нощта след изборите. След обявяването на изборните резултати Зузана Чапутова, бъдещият президент на Словакия, благодари на избирателите първо на официалния словашки език и(О, чудо!) после на езиците на всички национални малцинства в Словакия.

Българските медии, с едно две изключения, премълчаха този факт. Мълчат и анализаторите, включително и десните, защото не им върши работа за изпълнение на основната задача - да оправдаят участието на крайните националисти в Кабинета Борисов 3, като ги представят перверзно като носители на някакъв модерен консерватизъм. Само че нито класическият европейски консерватизмът, нито традиционализмът имат нещо общо с пещерния национализъм на Сидеров, Каракачанов и особено на Симеонов, който не се свени да обижда жените роми като носителки на “инстинкти на улични кучета”, а свещения призив за молитва на мюзеина от минаретата в България да му се причува като вой на диви животни. Фактът, че България ги търпи като преки носители на власт е най- яркото свидетелство, че уж демократичното ни общество още не е изработило защитни рефлекси срещу езика на омразата, а дискриминацията на малцинствата се посреща с мълчание и нерядко с вътрешно удовлетворение и едва ли не като“заслужено” възмездие за минали исторически събития.

Затова светлият пример за толерантност на тази сравнително млада дама, но според нас вече велика жена, Зузана Чапутова, не може да бъде премълчан и подминат с лека ръка,защото се появява в условия на най- тежката криза на толерантността, която е на път да рязяде демoкратичната тъкан не само на националните държави, но и на Европейския съюз като цяло. Нейният на пръв поглед скромен човешки жест- няколко думи на благодарност на езиците на словашките малцинства, в действителност е с огромна не само политическа, но и цивилизационна стойност. Стореното от нея не е тривиално политическо послание, но и тежък политически урок. С особена сила това важи за българските политици и държавници, които не издържат на никакво сравнение с бъдещия президент на Словакия.

А сравненията, колкото и да са нелицеприятни, се налагат от само себе си:

1.Възможно ли е дори и в най- смелите си мечти за миг да си представим българският президент Румен Радев да благодари на майчиния им турски език на тези около 200 хиляди български граждани от турското малцинство,затова, че заради ДПС дадоха гласа си за него? Той по- скоро ще се възмути, че използвам израза турско малцинство, отколкото да изрази уважение към неговите представители. Може и национален предател да се окажа само защото се осмелявам да поискам онези права, с които сме родени, в това число и законово признат статут на малцинство, за да не са възможни занапред глобите от 2000 лева за ползване на майчин език. Припомням, че омразните глоби са от времената на комунистическия предшественик на Радев - Тодор Живков, с тази разлика, че тогава размерът им бе по- скромен - 5 лева;

2. Докато в Словакия държавници се обръщат към малцинствата на майчиния им език, в България държавата забранява на самите малцинства ползването на собствения им език за предизборна агитация;

3. Словакия е признала статут на национално малцинство на 8 хиляди етнически българи- жители на Република Словакия. Представителите на българското национално малцинство имат своите културни институции и училища, в които обучението е изцяло на български. За разлика от България, в която турският език е със статут на СИП, никой в Словакия не дискриминира българския език като свободно избираем предмет;

4. Разбира се най- съществената разлика в политиката спрямо малцинствата между България и Словакия е по отношение на конституционния или поне законовия им статус. Ако в България 8 хиляди българи в Словакия са национално малцинство с всички произтичащи от това права, над 1 млн. турци , мюсюлмани, роми и пр. какви сме?

Кога България ще придобие демократична зрялост да предостави на своите граждани от малцинствата онова, което съвършено правилно иска за етническите българи, живеещи в други държави и ще се откаже от политиката на двойните стандарти? Никога, ако не си го поискаме. Това, преди да е политически,е наш човешки дълг.

ВРЕМЕ Е!

Лютви Местан, Председател на ДОСТ

Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код