ЗА ПАРАЛЕЛИТЕ НА „ПАРАЛЕЛНАТА ДЪРЖАВА“

Напоследък в много телевизионни студиа, а дори и на партийни конгреси в България все по-често се използва изразът „паралелна държава“. С патос от трибуната на 49-ия конгрес председателят на БСП Корнелия Нинова няколко пъти обеща, че ако дойдат на власт, социалистите ще ликвидират „паралелната държава на корупцията и мафията“.

Изразът бързо излетя от конгресната зала и се намести в телевизионните студиа. Това внесе известно оживление, тъй като за българската публика „паралелна държава“ звучи като ново понятие, и човек би си помислил, че Корнелия и БСП са иноватори.

За съжаление обаче политическата фраза „паралелна държава“ е стилистично маркирана, т.е. е с подпечатани авторски права. И авторът се казва Реджеп Тайип Ердоган, президент на Р Турция. Разбира се, той я използва, за да обозначи едно опасно за сигурността и демокрацията в съвременна Турция явление – проникването на структури на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен във всички социални и политически системи на турската държава. Рисковете, които донесе това проникване на Турция, най-ясно се видяха при опита за преврат на 15 юли 2016 г.

В български условия изразът „паралелна държава“ очевидно цели да обозначи проникването на мафията и олигархията в демократичната тъкан на съвременното българско общество. В този смисъл няма нищо укоримо в заимстването от страна на БСП на Ердоганови изрази. Не е укорима и тази пряка „ердоганизация“ на политическия език на БСП и Корнелия Нинова, това проникване в „стратегическата дълбочина“ на Ердогановата мисъл и политика, стига плагиатите да са достатъчно коректни да се позоват на автора.

Инак паралелите са безспорни. В единия случай има проникване на духовник, който разяжда светската тъкан на турското общество, а в нашия - олигархията разгражда демократичния организъм на България.

Кулминацията на Гюленисткото проникване в Турция настина намери израз в опита за преврат от миналата година. У нас паралелната държава на олигархията блокира съдебната реформа, стопира и всички останали реформи и всячески се противопоставя на свикването на ново ВНС, което да приеме нов обществен договор в името на България без олигарси. Това доказва, че, макар и в различен контекст, Р Турция и Р България имат един и същ, аналогичен проблем – паралелната държава.

           Ако Р Турция последователно и открито се изправя срещу проникването на Гюлен, то при БСП имаме лицемерие и драстично противоречие между „думи и дела“ (използването на израза от комунистическо време е преднамерено). От една страна, БСП се противопоставя на паралелната държава на корупцията и мафията, а от друга, се явява един от основните продуценти на олигархичните и корупционни кръгове в България.

Това противоречие буди основателни съмнения в искреността на намерението на социалистите да се борят срещу паралелната държава. Най-вероятно тяхното плагиатство от политическата лексика на Ердоган има една-единствена цел – да се харесат с нещо по-оригинално на българските избиратели, които нямат понятие от къде е дошъл изразът.

За Обединение ДОСТ паралелната държава е кардиналният проблем на българската демокрация. Едно от основните политически проявления на тази паралелност е сарайският модел. Не случайно Обединение ДОСТ се обръща към българските избиратели с призиви с общи усилия да бъде постигната демокрация без сараи. Преди близо три десетилетия гражданската демократична енергия и свободолюбието на българските турци и мюсюлмани предизвикаха падането на комунистическия режим.

Днес основната мисия на Обединение ДОСТ е да консолидира енергията на същите стотици хиляди български граждани в борбата срещу паралелната държава на олигархията и корупционните обръчи.

       ЛЮТВИ МЕСТАН

       ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДОСТ


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код