КАМБАНАТА ХОЛОКОСТ БИЕ ЗА МЛАДИТЕ ХОРА НА XXI В.

Днес отбелязваме с глави, сведени в почит, най-голямото престъпление в човешката история, причинило най-страшната трагедия за човечеството – избиването на 6 милиона евреи, както и стотици хиляди роми и др. в концентрационните лагери на Хитлерова, нацистка Германия. От 1 ноември 2005 г. с Резолюция на Общото събрание на ООН 27 януари е провъзгласен за Международен възпоменателен ден на Холокоста.

Нацисткото престъпление Холокост (шоа – разрушение, от иврит) не може да се чете само като минало, а е камбана, която бие за младите хора на XXI в. Осъждането на Холокост е морален императив за световната геополитика и нейните лидери. Трагедията на Освиенцим като състояние на репресията завършва преди 72 години с освобождаването на последните лагерници. С унищожаването на хитлеризма и националсоциализма човечеството все още не е унищожило антисемитизма, ксенофобията и омразата към различните.

Пророчески звучат думите на германския президент Роман Херцог отпреди 21 години, когато на 3 януари 1996 г. датата 27 януари е обявена за Ден в памет на жертвите на националсоциализма. В прокламацията си тогавашният германски президент Херцог казва: „Споменът не трябва да умира. Той трябва да напомня дори и на бъдещите поколения за тази огромна трагедия. Този спомен трябва да изразява скръбта от страданието и загубата, да бъде посветен на паметта на жертвите и да предотврати всяка опасност от повторна поява.”

Загиналите в концентрационните лагери 6 милиона евреи и милионите роми и много други представители на непокорни „неарийски” народи всъщност олицетворяват образа на различните, на другите, които тъкмо със своята различност са били използвани от тоталитарната националсоциалистическа идеология за формиране на представата за врага. Врагът, който трябва да бъде на всяка цена унижаван, изтласкван, репресиран, а накрая – унищожен. Тези милиони жертви не са обикновен резултат и последица от трагизма на голямата война. Те – преди да бъдат жертви на войната, са били жертви на омразата и ненавистта.

Тепърва ще имаме да учим за устойчивостта на демократичните ценности и преминаването им от един исторически контекст в друг. През далечната 1945 г. е освободен Освиенцим, а няколко месеца по-късно завършва Втората световна война. Но с унищожаването на хитлеризма и националсоциализма човечеството не е унищожило ксенофобията и омразата към различните. Заклеймяването на нацизма и заклеймяването на съвременния антисемитизъм, ксенофобията и етно-религиозната омраза имат един и същи демократичен корен и ценности. Човешката цивилизация е пълнокръвна, разноцветна и генетически, и културно. Затова съвременната, модерна политика не може да гради идеология през генетиката на хомо сапиенс. Това е недопустимо и осъдително.

Споменът за насилието отпреди 72 години не трябва да умира. Само така никога няма да позволим да се появи ново насилие. Днес е добре да отворим сърцата си за скръбта и да четем историята не само като минало, но и в реално време.

Вечна памет на жертвите на Холокоста!

       ЛЮТВИ МЕСТАН

       ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДОСТ


Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код