Позиция на ПП ДОСТ относно 11 юли 1995, денят в който в Сребреница са избити 8000 невинни граждани – мъже и деца под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич по време на гражданската война в Босна и Херцеговина.

    Днес 11 юли, се навършват 21 години от най-голямата трагедия, която Европа преживява след Втората световна война. Това е масовото клане на 8 хил. невинни жертви в Сребреница. Те са избити, защото са били различни.
От какво различни? Всички сме еднакво дарени с живот и това е най-важното. Животът е равно право и никой не може да го заложи заради език, име, вяра. Балканите са земя за всички. Те безспорно са кръстопът, но не само географски, а по-сложно – кръстопът на различията. Това е най-важното, което трябва да разберем за Балканите. Множествеността е дадена свише и затова следва да бъде приемлива по право.
Неслучайно синът на Босна и Херцеговина Иво Андрич дари Нобеловата си награда за най-важния мост след неговия на Дрина – моста на Балканите към Европейския съюз.

    Днес, 2016 г., 55 години по-късно лихвите на времето и паметта на жертвите в Сребреница отдавна са транспонирали правото на Балканите да бъдат част от Европейския съюз. Сребреница е залп в темелите на моста, но хората на Балканите имат право на своя мост към брега на Европейския съюз, където е смисълът на солидарността и интеграцията.
„Обичайте хората, помагайте им често и винаги им съчувствайте, защото всички хора са ни нужни”, казваше Иво Андрич и Осло го дари с Нобеловата си награда. Европейският съюз трябва да дари кръстопътя на Европа, Балканите като приюти в общия си дом всички балкански народи. Това е най-сериозният отпор и на заплахите, които идват от „Ислямска държава”.

    Няма по-модерно оръжие срещу тероризма от солидарността и любовта между сърцата на хората. Балканите са мъдрост, натежала от историята и многообразието. Сребреница е памет, която зове към обединена и единна Европа. Сребреница не е етикет на кабинетната дипломация. Сребреница 21 години чака Балканите да влязат у дома си – в Европа. Вратата на Съюза трябва да се отвори. Съюзът не може да бъде ключ, преграда, безмостие. Всички сме балканци, ще рече всички сме европейци.
Това е най-важният урок на Сребреница. Те всъщност са два.

    Първи е и за нас, българските политици, защото ние сме политици в държава, представляваме един народ, който е благословен, за разлика от народите на бивша Съюзна Република Югославия, да не е преживяла трагедията на етническите конфликти. Само че етническият мир в страната не е само божии дар. Зад мира стои воля – волята на българското гражданско общество и на българските политици. Да го съхраним е наш политически дълг.

    Вторият урок на Сребреница, вече го изказах. Затова ние имаме силен призив към политиците от Европа за нова актуализирана Стратегия за интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз. На Балканите има проблеми, които трудно биха могли да бъдат решени преди членството на съответните страни в Европейския съюз. Има проблеми, които могат да бъдат решени със и чрез членството им в Европейския съюз.            

    Камбаната на Сребреница трябва да се чуе. Да чуем камбанният звън на съвестта на Сребреница означава да сме осигурили членството на Западните Балкани в Европейския съюз. Тогава паметта на 8 хил. невинни жертви ще се успокои. Повтарям, тогава, когато видят своите следовници, макар и с различията си, като братя в общия ни дом – Европейският съюз.
Сребреница е балканската камбана за толерантност. Нека я чуем със сведена глава пред невинните жертви!

ПП ДОСТ

Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашият коментар
Генерирай нов код